Откриха връзка между жегата в Русия и потопите в Пакистан

Невижданите горещини в Русия и катастрофалните наводнения в Пакистан имат една обща причина – промяна на поведението на така нареченото струйно течение на голяма височина в атмосферата, смята метеорологът Майк Блекбърн от британския университет в Рединг.

В същото време руски учени обясняват, че анормалните жеги, налегнали страната, все още не са потвърждение за климатични промени.

NEWru припомня, че лятото на 2010 г. в Русия се оказа изключително горещо, температурите са със седем и повече градуса над нормата. През юни в Москва например бяха регистрирани два температурни рекорда, през юли – десет, два от които абсолютни.

През август живакът също се вдига до рекордни стойности. Концентрацията на въглероден оксид в града в резултат на горските и торфените пожари в последните дни надвиши няколко пъти допустимото ниво. От дни руската столица беше обвита в дим и едва днес жегата и смогът отстъпиха.

В същото време в Пакистан станаха изключително големи наводнения. Извънредното положение, обявено в Пакистан, е повишено до най-високото „червено“ ниво на заплаха. По един или друг начин стихията засегна вече 14 милиона души.

Беше съобщено за 1500 загинали при наводненията. Проливните дъждове, нанесли сериозни щети в северната част на Пакистан, започнаха да се преместват към южните райони. Властите евакуираха над половин милион души от долината на река Инд.

Според метеоролога Майк Блекбърн и двете аномалии имат една и съща причина – височинни струйни течения, които представляват извиващи се потоци много силни ветрове, намиращи се на височина от 7 до 16 километра. Тяхната скорост е 10 пъти по-голяма от скоростта на приповърхностните ветрове.

Теченията, които вървят от запад на изток, могат да се колебаят от север на юг, образувайки така наречените вълни Росби, които приличат на речни меандри или цветни листенца, предаде РИА Новости, като се позова на „Ню Сайънтист“.

През последните седмици метеоролозите забелязват необичайни изменения в поведението на струйните течения. Обикновено вълните при тях се движат на изток, „загребвайки“ след себе си метеорологичната ситуация като цяло. В средата на юли обаче тези вълни се „застопориха“, казва Блекбърн.
 

Такива устойчиви образувания в струйните течения се наричат „блокиращи събития“. Те възникват, когато силни вълни Росби започват да се движат на запад срещу потока. Обикновено течението надделява, но този път „меандърът“ е останал на едно място, създавайки по този начин отлични условия за екстремални метеорологични явления, каза ученият.
 
Метеоролозите засега не могат да кажат какво кара вълните на струйните течения да „замръзнат“.
 

Блекбърн отбелязва, че блокиращите събития са зачестили необичайно през последните три години и са предизвикали по-специално силните наводнения във Великобритания и изключителните горещини в Източна Европа през 2007 г.

Според руския учен Александър Нахутин пък засега не може да се говори за пряка връзка между анормалните горещини в европейската част на Русия и глобалното затопляне.

„Климатът е метеорологичната ситуация, усреднена за голям период от време. Климатолозите използват 30-годишен период. Затова отделно взето метеорологично събитие от гледна точка на климата не означава нищо“, каза Нахутин пред Интерфакс.