Тежкият медицински случай на Европа

Румъния харчи за здравеопазване по-малко от всяка друга страна в ЕС и заради тежката криза в страната разходите ще се свият още. Заради хроничното недофинансиране и изтичането на квалифицирани медицински специалисти в чужбина системата може да се окаже опасна за пациентите, пише ВВС.

В бедно село в Южна Румъния семейство Георге бере лук. За единствения им син бедността, според тях, се е превърнала в смъртна присъда. Константин Георге хлипа, докато говори за 9-годишния си син.

Кристиян си счупил ръката през май и го закарали в болницата в близкия град Слатина. Четири дни по-късно обаче починал, най-вероятно от тежка инфекция, която получил там.
Снимката на момче с големи тъмни очи сега е закачена на външната стена на схлупената къща от тухли от кал.

Бащата на Кристиян казва, че докторите просто не са обръщали внимание на сина му. Семейството трябвало да купува дори обезболяващите. После дали на докторите 6 долара – това било всичко, което успели да съберат. „Ако имах повече, щеше да се прибере у дома. Щях да спася живота му“, казва Константин Георге.

Смъртта на малкото момче показва колко болна е всъщност системата на здравеопазването в Румъния. Ръководството на болницата и докторите, лекували Кристиян, са уволнени. Но доктор Ромеро Станкулеску, новият директор, казва: „Неговият призрак ни преследва. Мисля, че това дете е жертва на системата. Но системата сме ние и всички наши пропуски рефлектират в такива случаи“.

В цяла Румъния болници като тази имат тежки дългове. Понякога успяват да платят единствено част от лекарствата и медицинските доставки. Често им липсват основни неща като антибиотици и игли.

В Румъния, една от най-бедните държави в ЕС, младите лекари получават около 400 долара на месец, а сестрите – още по-малко. С правителствените планове за свиване на разходите тези заплати ще бъдат намалени с една четвърт.

На въпрос колко ще продължи това, главната сестра на болницата Валентина Джордже отговаря: „Не зная. Бог да ни е на помощ“.

Въпреки че работи в болницата в Слатина от 28 години, смята да емигрира някъде в Англия или Франция. Трябвало да го направи за пари. „Имам две деца. Много е тежко“.

Човекът, отговарящ за това, е Атила Сцеке. Той разполага с по-малък бюджет от който и да е друг здравен министър в ЕС – 3,6% от БВП, което е по-малко от половината от дела във Великобритания и едва една трета от този в Германия.

На въпроса съгласен ли е, че системата е на ръба да се сгромоляса, казва, че „не би го описал като сгромолясване, а като много тежък момент, като кръстопът. Трябва да намерим правилната посока, която ще ни изведе от тези проблеми“.

Средният престой на поста министър на здравеопазването на Румъния е осем месеца.

„Това е един от проблемите. През последните 20 години сме имали 19 министри на здравеопазването. Някои от тях започват нещо, но нямат време да го довършат и тогава идва друг с различна стратегия“.
През юли Атила Сцеке предаде контрола над повечето болници на местните администрации. Това е спорна мярка, но надеждата на министъра е, че ще доведе до по-добро управление и ще вкара пари в болници като тази в Слатина. Дали ще се задържи достатъчно дълго на поста, за да види дали е бил прав, не може да се каже.

Докато Румъния разчита на МВФ, за да сложи в ред финансите си обаче, министърът не може да направи нищо за повишаването на заплатите.

От 2007 година почти 5000 лекари – един от всеки 10, е напуснал Румъния и е заминал да работи в Западна Европа, където взима десет пъти повече.
Анка Суругиу, която се занимава с посредничество при намирането на медицински работници в чужбина, казва, че има лекари и сестри от 23 до 63 години. „Тъжно ми е, разбира се, защото губим добри специалисти“.

Дори водещите политици в страната предпочитат да се лекуват в чужбина. Амелия Антониу, оперетна певица, която изпаднала в кома и едва не умряла при рутинна операция в Букурещ, язвително говори за операцията на дискова херния на президента във Виена преди няколко години.

„Това беше като шамар на нашето румънско лице“.

Случващото се в Румъния обаче може да има отражение и извън границите й. Румъния има най-големият брой болни от туберкулоза в ЕС.

Николета, на 28 години и Амалиа на 19, се лекуват в Института за белодробни болести в Букурещ, финансиран от Глобалния фонд на ООН.  Бледи и болезнено слаби, двете страдат от туберкулоза, устойчива на медикаментите, която се лекува много трудно и изключително скъпо. Лекарите я наричат бомба със закъснител.

Доктор Адриян Мокану, управител на института, има сериозни притеснения: „Ние правим каквото можем с нашите специалисти, но трябва да си сътрудничим с всички държави в ЕС. Румънците вече пътуват навсякъде“.

И докато не се оправи румънската здравната система, освен медицински специалисти, страната може да изнася и зарази.

„В момента в който Румъния стана член на ЕС, туберкулозата не е само наш проблем, а е европейски проблем“, предупреждава доктор Мокану.