Една друга история за имигранти в Париж

Дино Фабрици не е това, което изглежда. За приятелите си той е италианец, продавач на коли, популярен сред жените, очаква повишение и скоро ще се жени.

Вкъщи, за майка си, той е Мурад бен Сауд – французин от алжирски произход, който си е сменил името, за да си намери работа.

Дино е главният герой в новата френска комедия „Италианецът“. Тя показва една страна от френската реалност, в която второ и трето поколение имигранти играят подобни роли, пише ВВС.

„Дино има два живота“, казва Фарида Ушани, която играе майката Рашида в комедията. „Той си променя името, за да си намери работа, да вземе апартамент, да има нормален живот. Той е арабин“.

„Така е тук – хората трябва да правят избор за произхода си. Моята роля във филма също е интересна – първото поколение имигранти не е трябвало да прави такъв избор“, разказва актрисата.

Заради икономическата криза, да се намери работа, е трудно за всички, работодателите подбират дълго, защото имат голям избор. Във Франция обаче е особено трудно, ако си от имигрантски произход.

Безработицата на национално ниво е около 10%, а в бедните градски предградия, banlieues, е два пъти по-висока.

Евен Кад Мурат – актьорът, който играе Дино в „Италианецът“, трябвало да промени името си Кадур, за да получава повече роли. Много са тази, които са били принудени да направят същия труден избор.

Наема Мили е трето поколение френска алжирка. Дядо й дошъл във Франция след Втората световна война, за да работи в строителството.

Тя обаче се цели по-високо. Наема има висше образование и говори четири езика. Преди е работила за топкомпании като Credit Agricole, Total и France Telecom.

Сега се сблъсква с невидима преграда. Не е била поканена на нито едно интервю, макар да е изпратила CV на повече от 100 места. Решила е да промени името си от Наема на Наоми.

„Просто искам да стигна до едно интервю. Имам нужда само да мина през вратата, за да им покажа какво мога. Повечето пъти дори не получавам отговор на молбата си“.

Това е странен неуспех, като се има предвид, че Наема е висококвалифицирана и може да се каже – доста представителна. При среща повечето хора коментират „добре изглеждаща италианка“, разказва тя.

Не само името обаче може да се окаже пречка. Ако живееш в предградието „Сен Дени“, известно още като „93“, е голям късмет изобщо да погледнат CV-то ти.

Братовчедката на Наема използва за документи нейния адрес в „92“ – „О дьо Сен“, което явно се приема за по-подходящо местожителство от работодателите.

„Има нещо много сбъркано във Франция“, коментира Мустафа Кесус, спортен репортер в Le Monde.

„С чуждестранно, арабско име, трябва да си добър. Всъщност трябва да си изключителен. И ако си изключителен, пак може да не си достатъчно добър“.

Правителството се опитва да насърчава фирмите да приемат анонимни CV-та. Една от компаниите, които е приложила такава мярка с много добър ефект, е общественият транспортен оператор в Париж RATP. Те приемат молбите по интернет. Няма условие за име или адрес.

„Вчера дойде още една група кандидати с най-различен произход“, казва Жан Пиер Барат, директор по развитието в RATP. „Това е голям плюс за нашата компания и е много окуражаващо за кандидатите. За нас беше голям успех".

Идентичност и имиграция са двете най-големи теми във Франция в момента и не само на екрана.

Филмът „Италианецът“ не обвинява Франция в расизъм, но отваря очите за това колко трудна може да е интеграцията във френското общество, дори ако си французин. Може и да е комедия, но за някои историята на Дино е обезсърчаваща реалност.