Стартира кампания за осветяване труда и проблемите на хората, оказващи неплатени грижи

Информационна кампания „Заедно за пациентите. Защото ни е грижа“, инициирана от Мерк България, стартира с дискусионно студио, посветено на проблемите на хора, които полагат неплатени грижи за техни близки с дълготрайни заболявания, физически увреждания или когнитивно/психическо разстройство. Кампанията има за цел да покаже чрез социологически проучвания, лични истории и други форми, че да си неотлъчно до близък с хронично заболяване е тежка мисия и че никой не трябва да е сам в грижата за болния.

Според европейско социологическо проучване на Мерк, направено в 12 държави в края на 2020 година - ГЛОБАЛЕН ИНДЕКС НА БЛАГОСЪСТОЯНИЕТО НА ПОЛАГАЩИТЕ ГРИЖИ В ЕВРОПА, пандемията от Ковид - 19 е увеличила средно с 16% броят на хората в Европа, които неплатено полагат грижи за свои болни близки. 24% са се увеличили полагащите грижи в Германия, с 18% в Испания, с 14% във Франция, с 12% в Италия и с 10% във Великобритания. Освен това пандемията драстично е увеличила тежестта върху всички лица, вече полагащи грижи за свои близки. 80% от тях споделят, че след началото на пандемията са пожертвали голяма част от личния си живот за човека, за който се грижат, а 75% са се почувствали по-изтощени и стресирани отвсякога. 65% от полагащите грижи са влошили емоционалното си здраве, 67% се страхуват, че ще загубят работата си, на 52% грижата за болния близък се отразява негативно на професионалната кариера..

На факта, че за полагащите грижи става все по-трудно да жонглират между професионалните и личните си нужди, обърна внимание д-р Ани Цакова – изпълнителен директор на Мерк България: „Състаряването на населението и ситуацията с Ковид допълнително утежни тези проблеми. 20% от населението са на ръба на своите възможности да откликват на нуждите на своите близки и същевременно да продължават да се справят със своите професионални отговорности. Ето защо нашата компания стартира инициативата „Заедно за пациентите. Защото ни е грижа“, с която поставяме фокуса върху хората, които оказват грижа на болни близки. Целта е да се направят промени в закони и наредби, което да облекчи тези хора и да направи труда им видим за обществото. Нашата компания даде пример в това отношение. Още преди пандемията Мерк въведе много облекчения за служителите си, които се грижат за болни хора в семейството – гъвкаво работно време, допълнителни дни отпуск, безплатна психологически консултации, възможност на служителите да спортуват и да се грижат за своето здраве.“

Медицинският директор на Мерк България д-р Кремена Георгиева сподели, че е освен професионално и лично стои зад каузата, тъй като самата тя е била неколкократно в ролята на грижещ се за близки с хронични заболявания и деменция. Налагало се е да прави редица компромиси в личния и професионалния си път заради ролята на грижещ се. „Хора като мен са над 100 милиона души в Европа. На всеки от нас може да се наложи да полага грижи за близки. Приемам това предизвикателство като възможност за личностно израстване, не се вживявам в ролята на жертва, а търся как мога да помогна на себе си, на други хора в подобна ситуация да срещнат разбиране и подкрепа“, обясни д-р Георгиева.

В панела от дискусията, наречен „Родителят, който никога не спи“, своите лични истории в грижата за болни от диабет споделиха Рени Василева, Иван Иванов и Росица Пандова – председател на Асоциация „Култура без граници“.

„В началото приятелят ми Георги Мустаков, който е и мой съдружник във фирмата, ми звънеше, че си е объркал бавния с бързия инсулин, което може да застраши живота му. В момента разполагам с приложение, с което в реално време виждам стойностите на кръвната му захар и съм спокоен. Само при нужда се обаждам на лекаря и търся съвет“, разказа Иван Иванов.

Росица Пандова, майка на дете с диабет и модератор на събитието, сподели, че е напуснала работата си на телевизионен водещ и режисьор, за да се грижи за дъщеря си, която отключва диабет след вирусно заболяване. „Бяхме като на военен режим със старите инсулини – ставахме в 7 ч., за да закуси детето и да поставим инсулин. А вечер не можеше да си легне преди 22 ч., трябваше отново да хапне и да поставим инсулина. За да се справим, семейството ни стана по-организирано и сплотено. Затова и мотото на нашето сдружение е „Диабетът не ни спира“.

За психологичната подкрепа, от която има нужда оказващият грижа на своето дете с епилепсия, разказаха Веска Събева – член на Конфедерация защита на здравето (КЗЗ) и председател на Асоциация на родители на деца с епилепсия (АРДЕ), и Антоанета Витева – член на АРДЕ. Те обърнаха внимание на нуждата от Центрове за заместваща грижа, в които да оставят спокойно болните си деца за 3 – 4 дни, за да си починат.

Психиатърът д-р Владимир Наков от Националния център по обществено здраве и анализи съобщи, че 52 милиона души в САЩ полагат неформални грижи за близки с увреждания и тежки заболявания. 34 милиона от тях се грижат за болни повече от 30 години, като повечето са жени. „Проблем е, че полагащите грижа за дементно болни вкъщи нямат специално обучение как да се справят най-добре с тези много трудни за гледане пациенти. Същевременно тази грижа уврежда не само психичното, но и телесното им здраве. Те трябва да се справят с опасното и неудобно поведение на дементните пациенти, да ги пазят от изгубване, да търпят техният гняв и подозрителност. Същевременно болните често нарушават съня на боногледача. Доказано е, че това води до увеличаване с 12% на риска от инсулт и почти 90% - риска от тревожност и депресия за оказващите грижа“, добави д-р Наков.

Експертът по здравно право – адвокат Калина Михайлова, обясни, че в правния мир в България не съществува понятие за полагащ безвъзмездна грижа, а само за личен асистент – почасово полагащ платена грижа. „Това е правна празнота, която не дава възможност за правен статут на хората, полагащи грижи за свои близки постоянно и безвъзмездно. По тази причина тези хора са невидими за правото и нямат права, както и задължения“, заяви адвокат Михайлова.

Клиничният психолог Зорница Спиридонова обоснова нуждата на полагащите грижи от психологическа подкрепа и ги окуражи да търсят помощ и да намират време за себе си. „Грижата за близкия е толкова поглъщаща, те са толкова потънали в болката, тъгата и страховете на болния, че забравят за себе си“, каза Зорница Спиридонова.