Войната, която сведе Дания до миниатюрна нация

Национална телевизия Bulgaria ON AIR пуска в ефир премиерния за България историческия сериал "1864". Поредицата е на един от най-титулуваните режисьори и продуценти в Дания - Ханс Оле Борнедал. "1864" разказва истории за лични трагедии, исторически повратности и необратими човешки взаимоотношения. Зрителите могат да проследят продукцията от 15 септември по Bulgaria ON AIR, всеки делник от 20:30 часа.

Събитията се развиват в средата на XIX век. Дания бележи успех след успех в битките срещу Прусия, опитавайки да добави Шлезвиг към териоторията на Датското кралство.

Ханс Оле Борнедал е носител на наградата на Prix Italia в категория "Драма". През 1864 г. е последната "велика война", която свежда Дания до миниатюрната нация, която е днес.

1864-та е първата датска  епична драма от това равнище. Защо?

Епичните драми са изключителна рядкост в Скандинавия, където високо производствените разходи усложняват проучването на историческите теми. Въпреки че последните скандинавски телевизионни сериали се продават успешно на международната сцена като някои от най-интересните психологически драми, бюджетите все още са много ограничени. В действителност, тази продукция е реалност единствено благодарение на финансиране от правителството – процес, който намирам за много предизвикателен.
 
Защо разказвате историята за войната от 1864 г.?

Като индивидуалности, ние всички сме се изградили върху историята на нашите народи – гените ни са наследени от нашите родители и от тези преди тях, които са култивирали почвата, които не просто са се борили в ежедневните битки за оцеляване, но и в реални войни. В глобалното консуматорско общество сме склонни да забравяме, че настоящите проблеми са винаги предстоящите тревоги, а не тези, които сме оставили зад себе си. Ние живеем за бъдещето, а не за миналото – дори, ако миналото е абсолютната дефиниция за това, което представляваме. Няма такова нещо като „скандинавски филм за войната“ по съвсем очевидни причини. Исторически погледнато, големите войни са водени за неутралитет на страната или са истории за малки съпротивителни групи, борещи се срещу нацистите.

Какво означава войната от 1864-та г. за датчаните днес?

През 1864 г. е последната "велика война" - изтощителен конфликт, който свежда Дания до миниатюрната нация, която е днес. Нация, която в продължение на векове се доказва като върховна сила в Северна Европа, за да завърши унизена и опозорена в очите на европейската политика. В безсмислената война е построен тънък слой на еуфоричен национализъм, резултатите от който описват малко или много Дания и датчаните каквито са в момента.

Трагичната загуба и крайното унижение се превърна в превратна точка за нацията, движеща се от външна перспектива, определяща я като влиятелна нация в Европа и погледната отвътре като народ – за добро или за лошо – като семейство. Днес е известно като "датски модел на благополучие" – нацията да се грижи за всички свои граждани – потомството носи този нов импулс и самоопределяне. В много от случаите на живота, на хаоса, на конфликта и страданията по време на война, се генерира нова творческа почва, която започва да расте. 

Каква е Вашата история?

„1864“ има много герои и се състои от много истории. Но преди всичко ние следваме двама братя – Лауст и Петер, и тяхната връзка с Инге, която е доста необикновенна за времето си – модерна и красива жена, която се бори за правата си. Връзката се корени в детството, тъй като те растат заедно, тя става по-силна и по-проблемна, защото и Лауст и Петер се влюбват в Инге. Братята са прости селяни и доста по-различни от измъчвания син на барона Дидрих, който също е влюбен в нея.

През това време националните либерали в Копенхаген, водени от Халл, Лундбай и особено Монрад, говорят за разширявяне на нацията, създаване на огромно кралство и анексирането на графството Шлезвиг, за да се случи това. Всички договори сочат, че тези актове са против международното право и резултатът би бил провокирането на Германия. Но Дания е еуфорична, самоуверена и силна нация, освежена от нови ветрове, идеи и конституция. Въпреки това, от другата страна на границата са Прусия и Бисмарк. Това е класическа история за злоупотребата с власт и разединението на хората.          
 
Каква е Вашата връзка с историята?

Битката при Дюбел Мил винаги е събуждала моя интерес. Добре осведомен съм за историческите отношения зад битката и персонажите, които участват в нея. Но, ако това е роман, война или драма, ако е поетичен, фактически, интимен, експресивен или брутален, ще оставя това на филмовите богове. Най-близкият възможен отговор е, че "1864"“ обхваща всичко. Рядко съм имал тема в ръцете, която е била толкова откровена и е разказвала толкова дълбоки универсални истории. И колкото повече изследвах, толкова повече ме привличаше.

През всичките тези години съм мислил за тези снимки - грохот от небето, изпълнен със страх, пострадалите датски войници под него, след това пруската атака и в рамките на няколко адски часа баща и син са унищожени от груба буря от насилие, която трябва да бъде завинаги насадена в датското национално самосъзнание. И в крайна сметка – забравени. Винаги съм смятал, че трябва да има една голяма история в това за всички нас. История за хора, попаднали в една луда и фатална реалност, и съм много щастлив, че съм в състояние да я разкажа. 

Изобразява ли "1864" действителната история за войната?

Както при всички исторически филмови и телевизионни продукции, художествените свободи трябва да са в рамките на историческия контекст. На някои герои наблягаме прекалено много, на други твърде малко. Тези избори са направени, за да се даде възможност на правилното функциониране на драматичната коректност в рамките на нашата история като опозиция на историческата коректност. Например Хайберг е преувеличен като драматична фигура, но въпросът е, че като културна фигура, чрез заобикаляния, играе вдъхновяваща роля във войната, точно като Грюндвиг. Исторически е вярно, че културният елит поддържа тази война и това е, което сме описали. Но как точно сме го направили, е повлияно от нашата творческа свобода.