Смъртта на телевизията

НА 19 юни в центъра за култура и дебат “Червената къща” Георги Лозанов ще изнесе лекция на тема “След края на телевизията”. Двата основни въпроса, на които ще търси отговор, са : “След интеграцията на класическите медии в интернет: продължават ли те да са същите?“ и „Ще има ли смисъл да използваме термина „телевизия” извън музея?“.

Според него, „ако предстои ново раздаване на имената във виртуалното пространство, не е зле да започнем от днес“.

Затова ние веднага започнахме – като начало с едно интервю, което се върти около настоящето и бъдещето на телевизията и мястото й в новата ера на интернет-комуникацията.

Дошъл ли е краят на телевизията?

С появата на новите медии, преди всичко на интернет, започна да се вижда постепенното изчезване или по-скоро - трансформация на това, което наричаме традиционни медии.

Печатът постепенно изгубва своята тежест, защото все повече хора се информират, влизайки в мрежата. Радиото също почти не се разпространява по традиционния начин, защото минава през интернет, минава през компютъра. А пък да не говорим за телевизията, която също влиза в интернет. Наскоро тръгнаха програми даже през мобилните телефони.

Стана ясно, че промяната на канала, на средството при медиите, оказва много сериозна промяна върху съдържанието.

Общуването "автор-реципиент" спира да е равнопоставено още при появата на писмената комуникация, последвана от радио-комуникацията и телевизионната такава. Какво се е променило в това общуване в новата интернет-ера, след като средството вече наистина е съобщението?

Традиционните медии са построени върху класическото разделение на медийна реалност и една относително пасивна аудитория, която е обект на посланието. Сега общуването все повече отговаря на моментните желания и нагласи на аудиторията. Тя се е превърнала в централно действащо лице.

Зрителят, образно казано, стои заедно с говорителя на екрана. Може би най-характеризираща този процес е реалити- телевизията. В нея фактически зрителят е и действащо лице.

Това значи ли, че сме затворили кръга и сме се върнали до някаква степен към единственото равнопоствено общуване – лице в лице?

Не, защото това общуване не носи ефективността на непосредствената комуникация. То е една конструирана и опосредствана от виртуалния свят среща с другия. Даже колкото повече се развива тази комуникация, толкова повече нашата среща е извън реалния свят.

И колкото повече се развива медията, толкова по-далече сме от принципа на реалността. Така виртуалната реалност диктува посланията.

И ние влизаме в една сфера на илюзиите и ситуациите. Което обаче за мен съвсем не е еднозначно рискован за общуването фактор. Напротив - мисля, че този свят на илюзиите може да се окаже по-щастливият свят...

Кой раздава новите имена във виртуалното пространство?

Ние, за да стигнем до новото име, трябва точно да разберем какво се случва със старите медии. Да видим какво ще остане от тях и дали нещо ще остане.

И затова моята лекция има за цел да огледа пътя на телевизията през призмата на нейния край. И освен това – понятието „край“ не означава, че няма вече телевизия. По-скоро това е един нов етап в развитието на медията, който във всички случаи ще бъде по-либерален и по-отворен към желанието на хората.

Реално медиите не умират, когато се появи по-нова от тях. Защо тогава телевизията да е за музеите?

За музеите е масовата телевизия, за която се казва, „ако имахме телевизия, щяхме да спечелим войната“. Тоест – телевизията, която превръща хората в подобни, която създава големи аудитории и всички те се нуждаят от едно и също послание.

Съвременната посока на телевизията е, че има съществено развитие във вкусовете и в желанията на хората. Медията вече има технологична възможност почти индивидуално да общува с аудиторията си и да удовлетвори нейните желания.

Тоест в музея остава манипулативната и масовата телевизия?

Да, през която вървят идеологии, която успява да създава мощни колективни настроения. А тези настроения са рестриктивни по отношение на индивида. И аз мисля, че тази тенденция е либерална.