Историите ON AIR: (Не)известното за героите на Съединението

Знамената на четите, които подпомагат Съединението, са изрисувани от Георги Данчов-Зографина. Известният български възрожденски художник и революционер е близък съратник на Васил Левски. Автор е и на рисунката „Свободна България“.

Зографина губи своя брат – Иван, в навечерието на Обединението на Княжество България и Източна Румелия. Иван Данчов е един от знаменосците на чирпанската чета, която на 5-ти септември тръгва към Пловдив. По петите им върви и източнорумелийската милиция, водена от поручик Жейно Жейнов. Четниците замръква в село Калфа, което днес носи името Съединение.

„Те решават да пренощуват в самото селище като по никакъв начин не са нарушавали реда и спокойствието на местните там. Дори са били приети доста радушно, спали са по къщите“, разказва Нанси Маринова, уредник в Историчиския музей на Чирпан.

Поручик Жейнов нарежда да се стреля срещу бунтовниците. В престрелката загиват петима души. Това са Иван Данчов, Георги Сербезов, Гетко Запрянов, Димитър Яврука, Алекси Хаджиоглу.

Алекси почти случайно попада сред въстаниците. Той е търговец и в началото на септември отива на панаира в Чирпан. Там подрежда своята сергия, но като чува, че се събира чета се включва в нея.

По пътя си до Пловдив останалите четници пропагандират обединението и увличат след себе си още доброволци от селата, през които са минават. В околностите на източнорумелийската столица се срещат с голямоконарци, водени от Продан Тишков-Чардафон.

Продан Тишков е роден в Габрово през 1860 година. По време на Априлското въстание е 16-годишен и само защото е малолетен войводата да не го включва в габровската чета. След Освобождението Тишков се увлича по политическите идеи на либералите. Влиза в конфликт с местните привърженици на управляващата Консервативна партия. Това става причина да емигрира в Източна Румелия през 1881 година, където е назначен като подофицер в областната милиция. Разпределен е в село Голямо Конаре, днешен град Съединение. Там активно участва в подготовката на съединистката акция и организира чета, казва доц. Владимир Златарски от Института за исторически изследвания при БАН.

„Чардафон е бил много смел, с буен характер, но и роден за лидер. Успял е да влезе под кожата на местните младежи.“, разказва Марияна Килимперова, библиотекар при Народно читалище „Съединение“ в гр. Съединение.

Чардафон умира на 46 години от пневмония. Погребан е в Габрово. Шест години по-късно е поставен паметник на гроба му. През 60-те години на миналия век габровци му изграждат нов, в центъра на града. В последния момент обаче е решено да не е за него, а за руския воин освободител, защото надделява мнението, че Продан Тишков е пройдоха и пияница. Това обяснява Иван Постомпиров, главен уредник н Регионалния исторически музей на Габрово. „През 90-те години на миналия век главата на новоиздигнатия паметник е сменена и отново е поставена тази на Чардафон.“, казва още Постомпиров.

Други двама герои на Съединението са майорите от източнорумелийската милиция – Данаил Николаев и Райчо Николов. Те са тези, които не позволяват да се пролее кръв по време на вонния преврат при свалянето от власт на областния управител. Майор Райчо Николов е убит в нощта на Съединението.

„На 6-ти септември пред пощата незнайно защо, някакъв корумпиран чиновник, пощенски служител обхванат от паника покрай процесите, от много народ и виковете, излиза навън, вади револвера и стреля няколко пъти. За съжаление единият куршум улучва Райчо Николов, а той е един от двигателите на съединистката акция.“, разказва Христо Христов, уредник в Националния исторически музей.

В следващите години другият офицер – Данаил Николаев израства в армията. Сгига до чин генерал и го определят като патриарх на българската армия. Той е кръстник на Симеон Втори.

Авторът на легендарните „Записки по българските въстания“ Захари Стоянов е един от най-големите дейци за обединена България. И той като Чардафон емигрира от княжество България в Източна Румелия през 1881 година. В Пловдив учредява македонски комитет, а четири години по-късно оглавява Българският таен централен революционен комитет и започва да издава вестник „Борба“, с който пропагандира съединистката акция.

„Ако погледнете тези десетина броя вестник „Борба“ на Захари Стоянов ще видите един невероятен език, който воюва срещу всички. Който показва на обикновения човек, че сред политическата класа има хора, които им е удобно да има Източна Румелия и Княжество. Показва, че една голяма част от българите все още се колебаят. Но с тези десетина броя на вестник „Борба“ Захари Стоянов и съратниците му успяват да извършат Съединението най-напред в душите и сърцата на всички българи.“, казва Стефан Шивачев, директор на Регионалния исторически музей в Пловдив.

Към имената на героите от септември 1885-та година трябва да добавим и първенците от Пловдив. Те отстъпват позицията на столичен град в полза на София без да проявят местен шовинизъм. Историята е безпощадна към значението на отделния човек, в нея остава само значимостта на голямото събитие.

Целият разказ - във видеото на Bulgaria ON AIR