3D спектакли отварят вратите на културния туризъм в BG

Милиони хора пътуват по света всяка година, за да посетят модерни фестивали и атракции, свързани с културния туризъм. В България тепърва развиваме този сектор, а като културен туризъм най-често ни представят музеите, златните съкровища, крепостите, манастирите или етнографските комплекси.

Все пак и у нас вече се правят опити рамката да се разчупи въпреки недостига на пари и инерцията в сектора. Вече има хора, които смятат, че модерните спектакли със специални ефекти край различни културни обекти ще повишат броя на туристите в България и че не е задължително да се фокусираме единствено върху морските или зимните курорти.

Историята на живо – това е общо взето целта на тези, които представят културното ни наследство по нетрадиционен начин. Засега специалните туристически събития в България са малко и не навсякъде са финансово успешни.

Примерите по света показват, че зрелищните атракции имат своята аудитория – например всяка година в Лион се провежда фестивал на светлината и в града прииждат милиони посетители.

Подобни събития се организират и в Египет край пирамидите в Гиза или край каменните колоси на Рамзес II в долината Абу-Симбел. На различни езици се пресъздават исторически разкази на фона на разноцветни светлини и музика, за да оживее древната египетска цивилизация.

Наскоро във Велико Търново беше учредена Асоциация на градовете с културно-историческо наследство в България, но тепърва новата организация ще доказва, че инвестициите в култура са оправдани.

От 1985 г. най-известният български спектакъл, свързан с конкретен туристически обект, е търновският "Звук и светлина". Стотици хиляди посетители на Велико Търново са наблюдавали специалните ефекти. Но за да се увеличават туристите, винаги е необходимо и нещо ново.

Съкровище под Аладжа манастир

Туристи от цял свят са наблюдавали през 2010 г. аудио-визуалния спектакъл „Легенди от Аладжа манастир“.

Вечер пред туристическите групи върху скалите се прожектират визуални етюди с преданието за монах, който попада на подземен лабиринт със скрито съкровище под манастира.

"Без финансовата подкрепа на община Варна спектакъла нямаше да го има. Общината купи техниката за специалните ефекти, която струва 450 000 лв., отделно за организацията бяха отпуснати 50 000 лв.", заяви Валери Кинов, уредник на музея Аладжа манастир и един от организаторите на проекта.

Той обяснява, че през 2010 г., когато започват активно представленията, приходите от билети са 72 000 лв. Очаква се нови групи, основно руснаци, да гледат представленията през 2011 г. С атрактивното зрелище Варна ще се бори за културна столица на Европа за 2019 г.

"За разлика от абстрактния спектакъл при Царевец, в Аладжа манастир с 3D компютърна анимация се показва цялостен сюжет, завършен разказ, който зрителят преживява емоционално”, допълва другият ръководител на проекта Николай Йотов.

Тракийските царе

Преди 5-6 години театърът в Казанлък прави спектакъла "Мистерии в Долината” (пресъздаващ тракийски ритуал и смъртта на владетеля Севт III). В момента представленията са нерентабилни, коментира Веска Кирилова, зам.-председател на народно читалище "Искра“ в Казанлък.

“Около 60 човека участват в едно представление, а понякога го гледат само 15 туристи. Необходими са поне 100 зрители“, обяснява тя.

Затова "Мистерии в Долината” е игран само 10 пъти в парка до тракийската гробница, както е замислено първоначално. Досега са го гледали около 5000-6000 души. Сега се правят представления на закрито, и то само по заявка. Същата е и съдбата на създадения по-късно спектакъл „Почитане на свещения покровител“.

Според Кирилова в Казанлък посетителите се изсипват основно на Празника на розата. Те рядко остават да преспят в града и така няма кой да гледа представленията, след като слънцето залезе.

“Не само ние трябва да увеличаваме броя на туристите, общината трябва да прави същото. Културните ни институции не работят заедно“, коментира Кирилова.

Орфей срещу Хадес

Миниспектакълът "Песните на Орфей", който се играе в пещерата Ухловица в Родопите, е пример за успешен проект. Единственият изпълнител е актьорът Румен Бечев, който е изнасял представлението около 15 пъти по заявка, когато идват туристически групи.

Актьорът представя диалога между Орфей и Хадес в центъра на подземно езеро, под звуците на арфа. Спектакълът продължава само 15 минути, а зрителите го гледат след разходка в Ухловица. Не са необходими специални ефекти, тъй като пещерата е достатъчно красива.

Посочените спектакли не са единствените в България, а нови със сигурност ще има. Например община Разград ще представя гладиаторски битки, а в Пловдив подготвят аудио-визуален спектакъл на Небеттепе.

На лов за изживявания

"Потенциалът на подобни прояви е голям. Заедно с динамичната промяна на туризма в световен мащаб се променя и психологията на потребителите. Доказва го именно бумът в културния туризъм”, твърди доц. д-р Соня Алексиева, ръководител на секция "Туризъм” в департамент "Икономика и бизнес администрация” на Нов български университет.

Тя обяснява, че туристите търсят нови преживявания, нестандартни маршрути, задоволяване на хоби интереси и емоции.

"Аудио-визуалните спектакли и различните атракции са част от образователния, фолклорния, религиозния и винения туризъм. Освен представи за историята, културата, легендите и занаятите, те създават и спомени. Съвременните туристи ще пътуват все по-кратко, ще избират все по-изгодни оферти, но срещу парите си ще търсят познания, автентичност и изживявания”, допълва доц. Алексиева.

Културният туризъм привлича богатите

С инвестиции в културния туризъм държавата, общините и фирмите ще печелят повече и ще привличат по-платежоспособни клиенти. Именно културният туризъм привлича по-богатите и по-образованите туристи навсякъде по света, твърди доц. Алексиева.

“Може ли днес някой да каже – след милионите български и чуждестранни туристи, гледали „Звук и светлина”, дали имиджовият или финансовият резултат от спектакъла е по-важен за налагането на Велико Търново като един от най-известните туристически градове на страната?”, посочва доц. Алексиева и припомня, че когато Въло Радев, Антон Дончев и Серафим Северняк са създавали спектакъла преди десетилетия, малко хора са вярвали в успеха на начинанието.

"Светът не само инвестира в променящия се туризъм, светът знае, че атракциите, спектаклите, фестивалите винаги привличат повече туристи, и съответно – повече приходи“, каза още доц. Алексиева.

"Музеите с потънали в прах витринки не са интересни за младите хора. Културният туризъм е анимация, която привлича посетителите към дадено място. Целта е да въведеш хората в атмосферата на времето”, обяснява и Валери Кинов. Според него хората не искат вече само хляб, а и култура.

Но що се отнася до инвестициите, според Кинов бизнесът в момента не осъзнава достатъчно какви възможности за допълнителни приходи дават специалните събития.

А без държавна подкрепа или бизнес инвестиции дори френската легенда Жан Мишел Жар не би могъл да организира световноизвестните си спектакли в нестандартна среда – в Забранения град в Пекин, в Московския университет или в пустинята Сахара. Спонсорите от бизнес средите оценяват атрактивните му концерти, където грандиозните лазерни прожекции, музиката, архитектурата и фойерверките привличат огромни публики, допълва Соня Алексиева.

Културата на обслужване преди всичко

Доц. Алексиева предупреждава, че културният туризъм ще има успех, когато имаме развита комуникационна и транспортна инфраструктура, качествени услуги, модерна реклама и квалифициран персонал. Едва тогава има смисъл да се инвестира в аудио-визуалните, фолклорните или други спектакли.

Още Style новини прочете тук