Kак Рузвелт пребори кризата в САЩ през 1933 г.

На 7 май 1933 г. президентът на САЩ Франклин Делано Рузвелт прави изявление пред националното радио. Тогава той  обявява реформите, които предвижда неговият “Нов курс“ за справяне с депресията, обхванала селското стопанство и производството.

И двата икономически отрасъла страдали от свръхпроизводство, цени, чийто размер не можел да покрие всички производствените разходи (състояние на дефлация) и прекалено ниски работни заплати. В този смисъл  Рузвелт предлагал една съвършено нова държавна намеса в икономиката.

The Farm Relief Bill щяла да повиши печалбите за фермерите и да предотврати появата на ново опустошително свръхпроизводство, което да държи цените на прекалено ниско равнище. Новата политика в производството щяла да осигури на работещите справедливи заплати, да премахне условията за възникване на свръхпроизводство и да преустанови лошите практики, свързани с нелоялната конкуренция.

Рузвелт премахнал вмешателството на държавните агенции във финансирането на селскостопанския сектор. Той създал консолидираната Farm Credit Board, която щяла да управлява 2,5 милиарда долара за текущо кредитиране и 2 милиарда долара, предназначени за бъдещи кредити.

Законът за земеделието предвиждал намаляне на обработваемата площ и на произведената продукция, създават се специални данъци, които да ограничат производството и да създадат условия за  повишаване на цените. Законът предвиждал специални мерки за контрол на маркетинга на селскостопанските производители в това число надзор по договорите, сключвани с доставчици и дистрибутори.

Секретарят по земеделието Хенри Уолъс направил обобщаваща констатация за предприетата политика: „Трябва да се обвържат селскостопанското производство и съществуващите пазарни нужди, като това трябва да стане във възможно ной-кратък период от време.“

Предвижданата от Рузвелт политика в областта на индустриалния сектор била тежка и обхващала много от ключовите отрасли като добива на суровини, текстилното производство, автомобилостроенето и промишленото производство.

Тъй като всеки един от важните за икономиката отрасли преживявал  проблеми, свързани с ниската работна заплата и повишаващата се безработица, дори най-заклетите защитници на тезата, че държавата не трябва да се намесва в икономиката, приветствали политиката на Рузвелт. Такъв бил сучаят с Хенри Форд, който заявил: "Нищо не може да е наред в тази страна, докато не се повишат заплатите. Ако правителството може да помогне в тази насока, това ще подобри значително ситуацията.“

Законът за възстановяване на индустриалното производство повелявал индустриалните асоциации да създадат кодекси за лоялна конкуренция, което от своя страна щяло да предотврати по-нататъшното задълбочаване на кризата в страната и щяло да повиши заетостта и цените. Тези кодекси са имали за цел и да узаконят правата на работниците по отношение на участието им в синдикални ортанизации. Създават се и колективните трудови договори.

Като заключение следва да се каже, че било предвидено този законопроект  да налее 3,3 милиарда долара в откриването на нови работни места, намаляването на безработицата и подобряването на инфраструктурата. Законопроектът дори е съдържал член, които е бил насочен към усмиряването на прекалено "дивата"  петролната индустрия.

Президентът на General Electric също оказал своята подкрепа за непопулярните правителствени реформи, критикувайки търговските асоциации заради тяхното бездействие и враждебност по отношение на спешните мерки на правителството. И макар законът да бил вече влязъл в сила, индустриалните битки тепърва започвали.

Още световни икономически новини четете в Investor.bg