Реформи на остарелите политики препоръчват икономисти от ИПИ

Да бъдат реформирани остарелите политики, които пречат на растежа и конкурентоспособността, предлагат икономистите от Института за пазарна икономика (ИПИ). Днес те представиха 87 мерки за подобряване на бизнес средата, които са резултат от ежегодните анализи на ИПИ на водещите международни индекси за развитие.

На фона на протестиращите хора по улиците, които искат реформи, е дошло времето за смели стъпки напред, заяви Даниел Кадик от фондаця „Фридрих Науман“. Икономиката започна да се възстановява от кризата, затова моментът е подходящ за реформи, коментира и икономистът Десислава Николова.

Тази година се проследява мястото на България в класациите за човешко развитие, икономическа свобода (на „Фрейзър“ и на „Херитидж“), условия за правене на бизнес, отворен бюджет, глобална конкурентоспособност, право на собственост и възприятие за корупция. Прегледът показва връзката между социалното и икономическото развитие на страните и и тяхното място в класациите – първенците имат едни от най-високите средни доходи на човек от населението.

В повечето класации години наред България не отбелязва почти никакъв напредък, например по отношение на корупцията, посочи икономистът Зорница Славова. Тя изтъкна, че в класацията на Световната банка България може да изглежда добре, от 200 разглеждани държави, но като цяло страната винаги е на последните места в сравнение с държавите от ЕС.

Икономистът Калоян Стайков посочи като конкретни виновници за недоброто място на България в класациите: Народното събрание – заради лобистки или вредни закони, изпълнителната власт, която харчи все по-непрозрачно публични средства, съдебната власт и местните власти.

Той даде за пример удължения скоро от парламента мораториум за земята, който според много мнения противоречи на договора на България за присъединяване към ЕС, задвижените промени в Закона за енергетиката, които засега са с неясен ефект, както и актуализирането на бюджета, без разходите да са разписани по пера.

Зорница Славова отбеляза още, че прогнозата в Бюджет 2014 за икономически растеж от 1,8 на сто е прекалено оптимистична, защото има риск европейската икономика да не се възстанови с очакваните темпове. Междувременно в ЕС средното ниво на държавен дълг е достигнало 90%, това означава, че трябва да бъдат преодолени „планини от дългове“, заяви тя.

Икономистите предупредиха, че не се очаква протестите да затихнат и е напълно възможно да има отново предсрочни парламентарни избори.

От 2009 г. насам България се превръща в страна, пристрастена към дефицитното харчене, коментираха още експертите. Те посочиха, че покриването на дефицита може да стане само с нови дългове, тъй като не се очакват съществени приходи от приватизация. Румъния фалира с дълг от 16% от БВП, което означава, че ниското ниво на дълга не е гаранция, че една страна не може да фалира, допълниха анализаторите.

Според ИПИ предлаганите законови промени при кредитирането могат да оскъпят заемите, ако се въведат твърде много защити за потребителите.

Ето и някои от предложените реформи:

- образователна реформа – заместване на част от държавната субсидия за университетите с проектно финансиране; ваучерна система за средното образование,

- премахване на минималната заплата и минималните осигурителни прагове,
облекчаване на изискванията за нощен/извънреден труд,

- премахване на държавните субсидии за земеделието, жп транспорта, пощите,

- премахване на данъци с ниска ефективност – данък дивидент, данък лихва, данък наследство,

- отмяна на всички планове за повишаване на данъчната тежест,

- осигуряващите се да избират дали да се осигуряват в държавната система или в лични пенсионни сметки,
разбиване на монопола на НЗОК,

- масово предлагане на е-услуги от администрацията,

- цялостна промяна на процедурата по несъстоятелност,

- по-независима съдебна власт,

- намаляване на административните структури и на заетите в администрацията,

- незабавна и прозрачна приватизация на държавните активи и ускорено концесиониране на инфраструктурни обекти.