КНСБ настоява за мораториум върху емитирането на нов дълг

КНСБ настоява за мораториум върху емитиране на нов дълг "във времето на безвластие" и докато не бъде намерен консенсус за новите енергийни мощности и големите проекти в сектора на енергетиката. Това обяви президентът на синдикалната организация Пламен Димитров при откриването на конференцията "Възраждане на индустрията в България - Анализ на сектор Енергетика".

Димитров допълни, че решенията за изграждането на нови енергийни мощности трябва да бъдат взимани в Народното събрание при максимална прозрачност, а не в затворени групи и по неясен начин, особено за проектите, които се финансират с публични средства.

Според него може да се търси и начин за формиране на държавен дълг и за задълженията на Националната електрическа компания, които не могат да бъдат компенсирани с цената на тока. Това обаче ще трябва да стане със съгласието на всички политически сили.

Припомняме, че преди месец Държавната комисия за енергийно и водно регулиране посочи, че държавната компания има над 1 млрд. лева дългове, свързани с инвестициите за АЕЦ "Белене" и "Цанков камък". Това са инвестиционни разходи и не са част от дейностите на НЕК като обществен доставчик. По тази причина и не могат да бъдат компенсирани с ценовите решения.

Лидерът на КНСБ препоръча следващият парламент да приеме енергийна стратегия, в която да бъде намерен балансът на подсекторите - производството на енергия от въглища, възобновяеми енергийни източници, ядрена енергетика и т.н. Тази стратегия трябва да бъде приета с консенсус между политиците и да отговори на въпросите какви мощности и кога да бъдат изграждани на територията на България.

Димитров посочи, че трябва да се върви към прогнозируемост на цената на тока и "тя да бъде такава, каквато е". Синдикалният лидер призна, че при това положение ще бъдат засегнати социално слабите българи и призова да се дефинира понятието "енергийна бедност".

"Реиндустриализацията стъпва на стабилна енергетика, прогнозируеми цени и инвестиции в човешкия капитал", допълни още Пламен Димитров.

За 13 месеца на власт кабинетът "Орешарски" не можа да работи в среда на консенсус, коментира от своя страна зам.-министърът на икономиката Иван Айолов. Той допълни, че разговорите за предоговарянето на дългосрочните договори с ТЕЦ Марица Изток 1 и ТЕЦ Марица Изток 3, както и с производителите на зелена енергия, вървят много трудно. Пред журналисти той обясни, че до понеделник очаква нова среща с представители на централите, за да бъде подписан меморандум, изгоден за българската страна.

Айолов препоръча още да бъде подобрена кадровата политика в сектора, но основното е консенсус и воля да бъдат направени реформите в сферата. Зам.-министърът допълни, че още през април е била изготвена енергийна стратегия, която обаче така и не е била публично оповестена. Той допълни, че се надява следващите управляващи да използват текстовете.

Дефинирането на понятието "енергийна бедност" е една от препоръките в анализа на КНСБ за състоянието на енергийния сектор у нас. "Цената на тока се потиска за сметка на индустрията, а от ниските цени се възползват и хора, които не са енергийно бедни", коментира експертът Антон Иванов, който представи доклада на синдикалната организация.

От синдиката препоръчват още подобряване на ефективността на работата на предприятията в системата на енергетиката и осигуряване на ликвидност в системата.

Анализът на КНСБ показва увеличение на броя на предприятията, произвеждащи електрическа и топлинна енергия в периода 2008 -2012 година - от 583 до 1703 предприятия. В същото време заетите лица в тези предприятия намалява - от 36 хил. до 33 хил. служители. Това се дължи основно на навлизането на малките предприятия в сектора и особено от сектора на възобновяемите източници, обясни Иванов. Оборотът на производителите на енергия се повишава - от 14,3 млрд. лева до 16,5 млрд. лева.

При разработването на стратегия за нови мощности трябва да се вземе предвид и активната политика на Турция в тази област. През миналата година южната ни съседка е въвела над 6 хил. мегавата нови мощности. Потенциални пазари за страната ни са другите страни на Балканите - основно Гърция, Албания, Македония, Хърватия и Турция.. Унгария има големи нужди от електричество и в момента е огромен нетен вносител.

Основните български производители "стоят добре" спрямо международните пазари, коментира още Антон Иванов. Той посочи, че на международните борси средните цени през август са били определени в диапазона 44-46 евро за мегаватчас. НЕК продава на свободния пазар на цена от 42-44 евро за мегаватчас, АЕЦ "Козлодуй" е определил цена от 37 евро за мегаватчас за август.

Данните на КНСБ обаче показват, че износът не е определящ за системата - 80% от нетното производство на електричество и 100% от производството на топлинна енергия се реализира в страната.

От доклада става ясно още, че енергийната ни зависимост по отношение на производството на електричество е относително ниска, защото основната суровина за производството са въглищата, които са местен добив. Природният газ се използва основно от индустрията и малка част - за производство на топлинна енергия. Ядрената енергия се използва също основно за енергийно преобразуване, т.е за производство на електричество.

България изпълнява целите на ЕС по отношение на производството на енергия от възобновяеми източници, коментира още Айолов. Този извод е посочен и в доклада на КНСБ. Затова и тяхната препоръка е за развитие на производството на енергия от отпадъци.

Още за икономика и политика четете в Investor.bg