Казусът с КТБ може да бъде решен от политиците, убеден е омбудсманът

Проблемът с Корпоративна търговска банка (КТБ) не е нито финансов, нито банков, защото и двете системи са стабилни. Той е единствено и изцяло политически и може да бъде решен от политиците. Това каза пред БНР омбудсманът Константин Пенчев.

Омбудсманът посочва, че досега никоя политическа партия не е поела ангажимент да обясни на избирателите как ще реши казуса.

„Не съм чул една партия, която иска да участва на изборите, да ми обясни като избирател какво ще прави с казуса КТБ. Искам това да чуя преди изборите, защото казусът КТБ не е частен случай. Това е опасен симптом на тежкоболната политическа система. Той е трупан 25 години и избива като цирей, защото вътре са политиците, властта с парите, с медиите, всичко в един възел“, казва Пенчев.

Той припомня, че в писмо до УС на БНБ е алармирал, че това, което прави централната банка, е в противоречие със закона, а в същото време "нашето законодателство е много добро, законът за кредитните институции, например".

„Банката под особен надзор не е селската бакалия, в която влиза ревизорът, слага табелата и не работи. Това е банка, която е застрашена да стане неплатежоспособна. Поради това БНБ вкарва квестори и пише програма как банката да работи, не да спре“, посочва още Пенчев.

По негово мнение БНБ трябва да реши банката да оперира и да работи. „Всеки ден ръководството на БНБ трябва да излиза и да съобщава на хората какво са направили“, смята омбудсманът.

„Не само че няма да научим истината за КТБ, но продължават да ни предлагат неиздържани от законова гледна точка версии, че едва ли не няма законова възможност, че особеният надзор означава шест месеца заключена банка“, коментира омбудсманът, визирайки писмото до ЕК на служебния министър на финансите Румен Порожанов и управителя на БНБ Иван Искров отпреди дни, в което се посочва, че „възможността за евентуален междинен частичен достъп до депозитите в КТБ не е уредена съгласно действащото законодателство и не може да бъде осъществена без съответни законови промени“.

„Не, не значи това, прочетете закона, господа банкери, или си уволнете юристите и назначете нови. Но да пишат писма до ЕК, кого заблуждавате“, пита омбудсманът.

По негови думи през годините Българската народна банка не е упражнявала никакъв контрол върху банковата система. „При първата спънка, след кризата 1996-1997 година, когато беше сменено цялото законодателство, не само че контрол не е оказван, а БНБ абдикира. Тя не желае да вземе никакви мерки по отношение на Корпоративна търговска банка“, смята Пенчев.

Неговото експертно мнение като юрист е, че няма нужда да се стига до Страсбург, а българският съд ще уважи много искови молби на засегнатите вложители. България има достатъчно "разкрепостени и европейски мислещи съдии“, които ще уважат исковете. И тогава ще се наложи да се плаща много повече от 100 хиляди евро, каза омбудсманът.

Банката може да бъде оздравена бързо, като спасяването й с частни пари е първа задължителна опция. Това каза за националното радио по темата КТБ бившият председател на Сметната палата Валери Димитров, член на Експертния консултативен съвет при национално представените синдикални и работодателски организации, които днес ще предложат виждане за изхода от кризата с Корпоративна търговска банка.

„Банките се спасяват първо с частни пари и след това, ако няма желаещи, тогава като спасител от последна инстанция се намесва държавата. Не виждам никакви опити за спасяване на банката. Напротив, предлага се тя да отиде във фалит и то не по реда на закона. Когато са в затруднение банките, трябва да се действа бързо, за да се осигури достъп на вложителите до парите им", казва Димитров.

Той посочи, че фалирали банки в САЩ се спасяват до месец. „Това е в духа и на разпоредбите на новата европейска директива. Безспорно е, че трябва да се оцени ликвидният недостиг. Но това трябва да се прави от банкери и надзорници, а не от одитори. С всеки ден забавяне състоянието на банката се влошава и не е изключено до октомври да фалира“, смята той.

"Не мога да преценя защо на ПИБ беше предоставен депозит от държавата, но банковата паника беше спряна и това беше разумно решение. Не виждам обаче подобни мерки за КТБ. Такъв закон пак ще се появи след известно време, когато изтече специалният надзор и бъдат пропуснати възможностите банката да се оздрави с частни пари“, коментира още Димитров.

Още икономически новини четете в Investor.bg.