Какво ще ни струва реализацията на газов хъб

Газ за реализацията на идеята България да се превърне в разпределителен център за Югоизточна Европа има, но първо страната ни трябва да убеди руския президент Владимир Путин да се върне към най-икономически обоснования път на „Южен поток“. Това коментира пред Investor.bg енергийният експерт проф. Атанас Тасев.

Според него с подобен план България поема голям риск, но, от друга страна, ако не предприеме нищо, газопреносната система на страната ще остане празна.

Според заявките на руската страна с прокарването на първата тръба на „Турски поток“ ще бъде спрян транзитът на 18 млрд. куб. метра природен газ годишно, които сега минават през България. Страната ни печели по 120 млн. долара от транзит на година, посочи още Тасев и допълни, че няма големи експлоатационни разходи, а чрез приходите от транзитната система София поддържа националната система и дотира отчасти цената на природния газ.

Рисковете, които крие идеята за газов хъб на територията на страната ни, са свързани основно с изграждането на необходимата допълнителна инфраструктура, което ще е задължение на България, припомни още експертът. Друг проблем той вижда и с клаузата ship-or-pay, по която Русия ще доставя договорените 63 млрд. куб. метра газ, а България ще трябва да плаща, ако не може да ги реализира на пазара.

За Русия пък новият вариант е дори по-привлекателен, защото така отпадат задълженията от Третия либерализационен пакет, а, от друга страна, ще намалеят и разходите, които „Газпром“ трябва да поеме за изграждането на газопровода до Северна Италия или до хранилището в Баумгартен, Австрия.

Но освен връщането на стария маршрут на „Южен поток“ към България, необходимо условие за реализацията на идеята за газов хъб са и инвестициите, каза още Тасев.

Припомняме, че в своето изложение пред Газовата група в понеделник премиерът Бойко Борисов посочи, че нужните средства са 2,2 млрд. евро. В тях се включва модернизацията на съществуващата газопреносна мрежа, нови газопроводи, две компресорни станции и приемен терминал, както и разширението на хранилището в Чирен и изграждането на ново газово хранилище.

Според плановете на правителството за част от тези проекти ще се кандидатства по Плана „Юнкер“.

Основно място в плановете за диверсификацията на газовите доставки заема икономическата обосновка, припомни още Атанас Тасев. Той посочи, че Европа може изцяло да задоволи потреблението чрез втечнен газ, но използва само 20% от потенциала на терминалите. Причината е, че в случай на криза цената на втечнения газ се повишава два или три пъти.

По тази причина експертът смята за икономически необоснована идеята страните от региона да имат поне три източника на природен газ, защото ако един от тях „занули“ вноса, другите се преоразмеряват и тогава възниква въпросът за по-високата цена.

През връзката "Комотини - Стара Загора", която в случай на криза може да е спасителна, засега има само две заявки за общо 1,2 млрд. куб. метра газ годишно при капацитет от 5 млрд. куб. метра. Това е една от причините за забавянето на проекта. "Тръба се строи при дългосрочен договор", посочи още Тасев.

Той коментира и заявките на Словакия да доставя газ за България и Румъния в кризисни ситуации. Според него източникът на газ отново ще е Русия, защото техническият добив на газ в Северно море намалява. При реализацията на този план също трябва да се има предвид на каква цена ще страната би получила газа от Словакия.

„Това няма да е благотворителност. Всеки взема инициативата, за да получи своето парче“, категоричен беше още експертът.