Андрей Пръмов: Българските банки заместват отказа от банкиране на чуждите!

Когато решим да си поговорим с вас, г-н Пръмов, все някой има намерения към Сребърния фонд. В края на 2011 г. Симеон Дянков поглеждаше към него. Наследникът му Владислав Горанов сега гледа в същата посока.

Милиарди накуп, каквото е Сребърният фонд, неизбежно привличат заинтересовани погледи от много страни, а специално министър Дянков проявяваше забележителен нюх да открива и прибира спестени в държавата “бели пари за черни дни” и да ги харчи за текущи разходи на бюджета. Добре, че фондът се оказа непосилна хапка, иначе днес да бяхме забравили за него. Мисля, че намеренията на наследника му обаче са различни. Ако съм се ориентирал правилно в многократно променяните позиции на управляващите относно пенсионната реформа, идеята е към Сребърния фонд да бъдат насочени допълнителните пенсионни вноски по т.нар. втори стълб на онези трудещи се, които предпочитат да се осигуряват изцяло в НОИ.

И какво е мнението ви за това пренасочване?

Честно казано, аз съм скептично настроен към подобна “реформа” и смятам, че ще нанесе сериозни вреди на системата за пенсионно осигуряване. Сребърният фонд всъщност не е фонд, а една проста сметка, по която са внасяни пари от приватизационни сделки. В по-далечно бъдеще средствата по нея трябва да се използват за покриване на дефицити в НОИ, а дотогава фондът е част от фискалния резерв и трябва да бъде активно управляван по правила, определени от държавата, и да трупа доход от капитализацията на средствата по него. Такива правила до днес май няма, фондът се управлява съвсем консервативно като част от валутния резерв от БНБ. Доходността от него несъмнено е ниска и отгоре на всичко не се капитализира, а се изземва от бюджета, като част от годишната вноска на БНБ. Така че, внесени днес в този фонд, пенсионните вноски няма да трупат никакъв реален доход дори и за 20 - годишен период. В същото време дори и част от допълнителните вноски за пенсии да бъдат извадени от капиталовия пазар чрез отклоняване то им извън пенсионните фондове неизбежно ще пострада целият втори капиталов стълб на системата.

Казва се, че фондовете не гарантират доходност, а държавата можела да я осигури. Може ли?

Държавата няма да осигури доходност, хайде да не се залъгваме. Това просто не е нейна функция. Колкото до доходността, осигурявана от пенсионните фондове, макар и далеч от желаното и възможното, все пак съществува. Да не забравяме щетите от финансовата криза 2008-2010 г. , през които доходността практически беше отрицателна за голяма част от инвестиционните портфейли. Тези загуби лесно могат да бъдат компенсирани във времето с разумно управление в по-устойчива инвестиционна среда - кризите не са постоянно явление. Ако обаче бъде променен моделът на осигуряване така, че да бъде ограничен или дори спрян потокът от допълнителни вноски, доходността на фондовете неизбежно ще пострада, защото капитализацията им може да бъде рязко забавена или дори спряна.

А фондовата борса ще се срине, има и такива прогнози. Резонни ли са, или част от агитацията?

Ами да, нещо такова неизбежно ще се случи. Борсата ни така и така е в състояние на будна кома. Изобщо капиталовите пазари са доведеното дете на тази държава, откакто Дянков национализира фондовата борса- вече една петилетка държавата тотално пренебрегва капиталовия пазар и неслучайно потокът чужди портфейлни инвестиции към нас е трайно отрицателен. А макар и немного на брой, на борсата ни се предлагат акции на първокласни емитенти - индустриални, банкови, информационно-технологични, които са в момента са силно подценени от пазара, основно поради почти пресъхналия инвестиционен поток. Ако капиталите под управление на пенсионните фондове спрат да нарастват, те несъмнено ще понесат негативни последствия по отношение на доходността, тъй като при управление на средства най-общо казано размерът има много голямо значение. Фондовете няма да фалират, ако бъдат управлявани както трябва, защото имат възможността да инвестират капитали и да генерират печалби на регулираните пазари на ЕС, и не само. Въпросът, който продължавам да си задавам, е защо държавата полага максимум усилия да финансира с пенсионните ни спестявания примерно германската борса, а не нашата?

Българските банки ли са “лошите момчета” в системата? Точно те са обект на всякакви атаки - пример КТБ. А може би защото са си „наши”?

Аз категорично смятам, че банките с преобладаващо българско акционерно участие не са „черни овци” на българската банкова система и че подобна теза е в основата си неверна, манипулативна и в последна сметка вредна за страната. Банките с преобладаващ български акционерен капитал са фундаментално важни за финансовата ни стабилност и това ясно пролича в годините след 2009, когато се разрази глобалната финансова криза. Истината е, че банките с български акционери работят в силно конкурентна среда без да разполагат както колегите им от филиалите на чуждестранни банки с достъп до резервите на ЕЦБ.

И работят добре, както показва и сухата статистика - общият им пазарен дял постоянно нараства, не на последно място, поради продължаващото изтегляне на чуждите капитали от страната. Българските банки компенсират отлива на чуждестранен банков капитал и отказа от банкиране от страна на чуждестранните банкови филиали, нека бъдем честни. Те заслужават преди всичко подкрепа, а не злонамерени атаки. Което не означава допускане на двоен стандарт в надзора над дейността им. Аз съм много далеч от това да бъда безкритичен към лошите практики с български акционери - кредитите към свързани лица, съмнителните обезпечения, некоректната отчетност и т.н., но да не забравяме, че тези практики не са патент само на българските банки. И нека заради една “черна овца” - КТБ, не изколваме “стадото”. Причините за фалита на КТБ не са в банковите стандарти, а в пълното им отсъствие при управлението й.

Случайни ли са опитите за разклащане на банки?

Вербалните атаки за очерняне на българските банки не са от вчера, и не са случайни. Спомняме си как преди 7-8 години с внимателно манипулирани слухове и насаждана паника сред вложителите бе брутално атакувана ПИБ. Тогава атаката не успя, понеже и правителството, и банковата общност, съзряха истинския замисъл - да бъде свален валутният борд чрез разбутване на банковата система. Буквално същата атака бе разиграна срещу ПИБ и в седмицата непосредствено след поставянето на КТБ под специален надзор. Еднотипни съобщения: “Теглете си парите, затварят и ПИБ от утре”, бяха разпращани чрез SMS и различни електронни съобщения, телефонни обаждания, аз самият получих такова… Това за мен бе отново пряка атака срещу финансовата стабилност на държавата, ни повече, ни по-малко.

В очакване на фалита на КТБ сме, решение още няма. Вместо него има извънредно законодателство. Нужно ли е то?

Малко съм раздвоен по въпроса, още повече, законодателството не е полето на моята тясна експертиза. От една страна, очевидно е, че със забавянето на обявяването на КТБ в несъстоятелност настъпват вреди и за държавата, и за кредиторите на банката.

От друга, извънредното законодателство в исторически план е донесло повече бели, отколкото ползи, в т.ч. в областта на банковото дело. Дали банката се източва от момента на поставянето й под специален надзор, или е била източена още „на входа”, тоест, когато е приемала влогове и е отпускала кредити, и никакво ново законодателство няма да върне откраднатите пари?Дали действащите норми на закона не са били адекватни сами по себе си, или умишлено не са прилагани адекватно? Дали надзорните, одитиращите, специалните органи са недостатъчно овластени от закона във функциите си да разкриват правдива информация за случващото се в КТБ и да не допуснат то да се случва, или не са изпълнили задълженията си? Според мен най-добър отговор на тези въпроси, а оттук и на този дали е нужно ново банково законодателство, и какво да е то, трябва да даде работата на временната парламентарна комисия за КТБ.

Има напрежение в отношенията държава - БНБ. Полезно ли е?

Не. БНБ категорично не трябва да бъде въвличана в политическите игри. Да, фалитът на КТБ разкри сериозни, неподозирани слабости във функционирането на надзора и ръководството на банката следва да понесе морална отговорност, подавайки оставка. Впрочем, ако не се лъжа, г-н Искров постъпи така още миналото лято, когато предложи на политиците да подаде оставка в момента, в който определят наследника му, и това е правилно. Не може обаче да не се признае ролята на управителя на БНБ при избора на спасителното в последна сметка решение КТБ да бъде поставена под специален надзор, а ПИБ да бъде подкрепена при банковата криза: една от „опорните точки” на атаките срещу БНБ, както знаем, е че приложила двоен стандарт в решаването на еднотипни проблеми.

А това изобщо не е вярно! БНБ в решителен момент защити финансовата стабилност и обществените интереси. При ПИБ ставаше дума за мащабна външна атака срещу ликвидна банка от системно значение, с реален капитал, реални кредити и адекватни активи, които да послужат като обезпечение за ликвидна помощ от държавата. Поставянето на ПИБ под особен надзор би довело до колапс на банковата система и дълбока икономическа криза. Неслучайно и ЕК одобри държавната помощ за нея, след като се увери, че оздравителният план на банката е реалистичен и тя е в състояние да функционира нормално. При КТБ ставаше дума за вътрешен конфликт, при който лъснаха фиктивността на част от капитала на банката, кухите активи и значителният размер необезпечени кредити на свързани лица.

Фалитът на КТБ донесе огромни загуби за вложителите си и проблеми на предприятия и институции, обслужващи се при нея, но не разруши банковата система и определено не доведе до икономическа криза. Държавна помощ за нея щеше да бъде неоправдана, необезпечена и неодобрена от ЕК. Ето това трябва да имат наум политиците - да не отиват толкова далеч в атаките си срещу управителя на БНБ, че да рискуват дискредитация на самата институция.

Шумни дебати за 16 млрд. лв. нов дълг. Мненията разнопосочни - от потъваме в блатото на задлъжнялоста, до дълговото бреме ще падне. Експертното ви мнение?

Дебатът за новата емисия бе опорочен от политиците и фокусът на дискусията бе до такава степен изместен, че не знам, откъде да започна… Преди всичко тази нова емисия няма увеличи държавния дълг нетно с 16 или с 14 млрд.лв., ако министър Горанов се придържа към обещанията. Основната част от нея ще замести при рекордно ниски лихви съществуващ, падежиран дълг с по-високи лихви, а другата, доста по-малка сума е предвидена да попълни проектираните дефицити в бюджета за съответния период. Второ, тази обща сума е таван за емисиите на нов дълг, разчетени за три годишен период. Това е опция, възможност за правителството, която задължително ще се реализира през приемането на съответния годишен бюджет. Няма да има извънредни емисии, няма да има безконтролност и своеволие от правителството при поемането на конкретен дълг в рамките на общия таван. И трето, заявяваме намерението си активно да присъстваме на световните дългови пазари за по- продължителен срок и при ясни параметри. Това повишава интереса сред пазарните агенти към българския дълг, улеснява трансакциите и сваля лихвите – ето ви експертно мнение. Доказателство са условията, при които бе пласиран първият 3-млрд. евро транш на 19 март.

Интервю на „24 часа“ с финансиста Андрей Пръмов