Банките са подкрепяни от високи лихви и такси

 Освен печалбата в края на септември 2015 г. растат и активите на банковата система. Покачването на двата показателя обаче се дължи повече на приходите от лихви, такси и комисиони, ниските разходи за лихви и инвестициите в ценни книжа, а не толкова на кредитирането, което през третото тримесечие не помръдва съществено.

Общата сума на активите на 28-те банки, които оперират у нас, се покачва с 1,6 млрд. лв. за три месеца и с 3,6 млрд. лв. за година до 85,48 млрд. лв., показват изчисленията на Investor.bg на база данните на Българска народна банка (БНБ).

В края на деветмесечието на 2015 г. петте най-големи банки по размер на активите са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Първа инвестиционна банка (ПИБ), Обединена българска банка (ОББ) и Райфайзенбанк България. От тях само активите на ОББ намаляват на годишна база, както и активите на още 5 банки от всички, които осъществяват дейност у нас.

Но по-интересно е да се погледне каква е динамиката при някои от позициите в активната страна на банковите баланси като кредитите и инвестициите в ценни книжа, например, и при някои от основните им приходоизточници, каквито са лихвите, таксите и комисионите.

На първо място, банките успяват да увеличат своя нетен лихвен доход, т.е. разликата между приходите от лихви, които генерират от отпуснатите от тях кредити, и разходите за лихви, които плащат по депозитите. Тенденцията по-скоро е обусловена от спада на лихвените проценти по депозитите, а не толкова от нарасналия приход от лихви заради ръст в кредитирането, който също страда заради понижението на лихвените проценти по кредитите. Все пак цената на привлечения ресурс спада по-бързо, отколкото цената на заемния.

Нетният лихвен доход на сектора се покачва с 8% на годишна база, или със 154 млн. лв., до 2,06 млрд. лв. Прирастът е за сметка на по-ниските лихвени разходи, които в края на септември 2015 г. възлизат на 701 млн. лв. при над 1 млрд. преди година. Това е спад от над 30% на годишна база. Същевременно приходите от лихви се равняват на 2,765 млрд. лв., като намаляват със 6,9% на годишна база, което е ефект от отслабената кредитна дейност и по-ниските лихвени проценти по кредитите.

Второ, висок е също нетният доход от такси и комисиони, т.е. разликата между размера на таксите и комисионите, които банките получават в замяна на предоставяните от тях продукти и услуги, и размера на таксите и комисионите, които кредитните институции плащат за получаваните услуги. Причината се корени в по-високите приходи на банките по това перо, въпреки че разходите по тази линия растат, но базата е ниска.

За деветте месеца на 2015 г. нетният доход от такси и комисиони се равнява на 657,8 млн. лв. Това е ръст от 7,9% на годишна база. В края на период приходите от такси са за 758,4 млн. лв., а разходите – за 100 млн. лв., като се повишават с 9% и 17,7% на годишна база.Hidden Field

Нетният лихвен доход и нетният доход от такси и комисиони до голяма степен зависят от кредитния процес на банките. Показателите се влияят както от търсенето и предлагането на заеми, така и от изменението на лихвените проценти.

През третото тримесечие на 2015 г. кредитирането за домакинствата и фирмите е вяло. За този период банките са отпуснали с 0,54% повече потребителски кредити и едва 0,02% повече жилищни ипотечни заеми спрямо края на юни. Общият портфейл от кредити, предназначени за потребление, в края на септември се равнява на 8,878 млрд. лв. при 8,844 млрд. лв. жилищно финансиране.

В потребителския сегмент в периода юли-септември най-много заеми са раздали Централна кооперативна банка (22,9 млн. лв.), Сосиете Женерал Експресбанк (20,2 млн. лв.), ТИ БИ АЙ Банк (7 млн. лв.), Алианц Банк България (4,4 млн. лв.) и СиБанк (3,6 млн. лв.)

В края на септември 2015 г. най-голям е потребителският кредитен портфейл на Банка ДСК – 2,56 млрд. лв., ОББ – 1,03 млрд. лв., Юробанк – 902 млн. лв., Райфайзенбанк – 936 млн. лв., и Сосиете Женерал Експресбанк – 790 млн. лв.

При жилищното кредитиране в края на деветмесечието на 2015 г. топ 5 на пазара се формира от Банка ДСК – 2,07 млрд. лв., УниКредит – 1,61 млрд. лв., Юробанк - 1,13 млрд. лв., ОББ – 1,03 млрд. лв., и ПИБ – 598 млн. лв.

През периода юли-септември кредитирането за нефинансовите предприятия е нагоре с 0,9% спрямо края на юни. Обемът му нараства с 314 млн. лв. за три месеца до 34,176 млрд. лв. Най-много кредити за фирмите през периода са раздали ОББ (199 млн. лв.), ПИБ (187 млн. лв.), Търговска банка Д (38,9 млн. лв.), УниКредит (35,7 млн. лв.) и Българска банка за развитие (24,6 млн. лв.)

В края на септември 2015 г. с най-голям портфейл фирмени кредити са УниКредит (7,03 млрд. лв.), ПИБ (4,93 млрд. лв.), ОББ (2,97 млрд. лв.), Юробанк (2,23 млрд. лв.) и Райфайзенбанк (2,21 млрд. лв.).

Page Break
При слабото кредитиране банките търсят други начини, за да реализират доходност, като например инвестират в ценни книжа. В края на септември 2015 г. делът на инвестициите в ценни книжа намалява до 12,6% от общите активи на банковата система. Става дума за вложения в размер на 10,4 млрд. лв., което е с 5,5% по-малко спрямо юни.

Най-много инвестиции в ценни книжа през периода юли-септември правят УниКредит – 117,3 млн. лв. до 2,23 млрд. лв. обем на инвестиционния портфейл, Българска банка за развитие – 45 млн. лв. до 268,5 млн. лв., и Банка ДСК – с 12,2 млн. лв. до 666,4 млн. лв.

Иначе с най-голям обем на портфейла след УниКредит са ОББ с 1,04 млрд. лв., ЦКБ с 911,6 млн. лв., ПИБ със 793,1 млн. лв. и Райфайзенбанк със 729,8 млн. лв.

Още финансови новини четете в Investor.bg