Който бърза – плаща или всички ще цакаме за тол системата?

Дали шофьорите да плащат тол такси и винетки само за магистралите или за останалата пътна мрежа - по тази тема спориха експерти на конференцията "Тол такси, винетки и акцизи – системи за финансиране на пътната мрежа".

Лазаринка Стоичкова от Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) посочи, че след 2020 г. евросредствата за България по линия на кохезионната политика се очаква да бъдат силно редуцирани, затова трябва да бъдат намерени други пътища за финансиране на пътната мрежа.

Тя припомни, че е приета Стратегия за развитието на пътната инфраструктура до 2020 г., а след анализ на Световната банка министерството предвижда въвеждане на смесена система за таксуване. По смесената система камионите ще плащат тол такси, а леките коли – електронни винетки. Оператор ще е Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

Според експерта новото таксуване ще доведе до 5 пъти по-високи приходи от такси и винетки.

По време на форума възникна спор какъв да е обхватът на облагането – дали таксите и винетките да се изискват само за магистрали, или и за пътищата втори и трети клас.

Красимир Лалов от Националното сдружение на българските превозвачи посочи, че в Европа тол такси се дължат само за аутобани и "който бърза, си плаща", а за останалите пътища шофьорите не дължат такси.

Най-справедливо е парите за пътища да дойдат от тези, които ги ползват, но тол таксите няма да са достатъчни, пресметна Иван Бойков, изпълнителен директор на Камарата на строителите в България. Той припомни, че средства могат да се осигурят и чрез публично-частни партньорства.

"700 млн. лв. може да събира бюджетът при таксуването само на магистралите", заяви Борис Марков, представител за България на специализираната в изграждането на тол системи австрийска компания "Капш". Той допълни, че никъде по света не е изградена система, за която шофьорите да дължат такси в толкова голям обхват, както се планира у нас – да се дължат тол такси и винетки за почти цялата пътна мрежа. Освен това всяко покачване на цената на винетките увеличава измамите, допълни той.

Според бившия транспортен министър Петър Мутафчиев след въвеждането на винетките поддържането на пътищата не се е подобрило.

В Стратегията за пътната инфраструктура, която е публикувана от МРРБ, се казва, че в момента 35% от републиканската и около 65% от общинската мрежа е в лошо състояние. В същото време средствата, необходими за поддържане, далеч превишават текущото финансиране.

За да се приведе цялата мрежа в добро състояние през следващите пет години, трябва да се инвестират годишно около 1,1 млрд. лв. в републиканската и около 400 млн. лв. - в общинска пътна мрежа.

За сравнение, сега се инвестират по-малко от 300 млн. лв. за републиканската мрежа и по-малко от 100 млн. лв. за общинските пътища. Разходите за рехабилитация на пътищата трябва да бъдат поне удвоени, за да се постигне 75% устойчива пътна мрежа до 2022 г., пише в документа. 

Още икономически новини четете в Investor.bg