Китай и ролята му на световна суперсила

Макар че се превърна в икономически гигант, Китай рядко поема инициативата, за да реши най-големите проблеми в света или да понесе част от бремето, коментира Wall Street Journal (WSJ).

За западните критици международната дипломация на Китай е една каша от противоречия. Страната жадува за уважение, но все пак бяга от отговорност. Иска място на масата с богатите страни, но не може да се освободи от начина на мислене на развиваща се икономика. Разочарован президентът Обама нарече Пекин "свободен ездач".

Промяна обаче настъпва. От регионалната сигурност до глобалните финанси Китай обявява намерението си да води. Ключовата роля, която изигра за успешното приключване на преговорите по климатичните промени миналата седмица в Париж, е поредното доказателство за нарастваща амбиция на Пекин.

През 2005 г. тогавашният заместник-държавен секретар на САЩ Робърт Зелик призова Китай да действа като "отговорна международна заинтересована страна". Това ли е реакцията, на която се надяваше Западът?

В някои отношения – да. Споразумението в Париж, като стъпка към приключване на ерата на изкопаемите горива, не би било възможно без активната подкрепа на Китай, най-големия източник на емисии от парникови газове в света досега. И наистина, местният натиск принуди Китай да предприеме действия. Общественото недоволство около замърсяването е сериозна заплаха за режима. А забавящата се икономика на Китай е намалила нуждата му от въглища. Скептиците отбелязват, че това е позволило на страната да поеме обещанието, че ще достигне пика на използването на въглеводород до 2030 г.

И все пак подкрепата на Китай за климатичната сделка представлява скъп политически обрат, тъй като досега страната отказваше да заявява твърди ангажименти.

По-широката картина обаче показва един Китай, който често е по-готов да разстрои статуквото отколкото да го подкрепи.

На моменти Пекин клони към цялостен ревизионизъм. Тази седмица ще видим отличен пример за това, след като изпълнителните директори на водещите технологични компании в света се стичат към Китай за Световната интернет конференция под надслова: "Един свързан свят, споделен и управляван от всички" (An Interconnected World Shared and Governed by All). Всъщност събирането ще е платформа, на която Китай ще промотира концепцията си за такова управление на интернет пространството, което ще има точно обратния ефект – ще фрагментира дигиталния свят.

Чрез идеята си за "интернет суверенитет" Китай оправдава стриктния си режим на цензура в рамките на т.нар. Great Firewall, идея, която коренно противоречи на западната визия за киберпространство без граници.

Преди конференцията Китай изправи на съд известния адвокат за правата на човека Пу Джъцян. Предполагаемото му престъпление: туитване. Обвиненията срещу Пу са свързани със седем съобщения, публикувани в социалната мрежа Weibo, с които критикува етническите политики на Пекин и некомпетентните служители.

Съществуват и проблеми обаче. Въпреки реториката си, с която окуражават Китай да сподели бремето на глобалното лидерство, САЩ и съюзниците на Запада искрено смятат, че Пекин няма голям интерес в поддържането на сегашното статукво, основаващо се на либерални, базирани на правила ценности.

Това обяснява, поне отчасти, защо през последната година Вашингтон се опитва да провали водената от Китай Азиатска банка за инфраструктурни инвестиции (Asian Infrastructure Investment Bank, или AIIB), която има за цел да задоволи крещящата нужда в региона от инвестиции във всичко - от пристанища до магистрали. Заплахата, по начина по който я виждат американските политици, е, че тя ще застраши следвоенната финансова архитектура, доминирана от институции като Световната банка, която обвързва кредитирането с човешки права, екологичните, трудови и други стандарти.

Обама разкри стратегията си, когато поиска да увеличи политическата подкрепа у дома за гигантската азиатско-тихоокеанска сделка за свободна търговия, заявявайки: "Китай иска да напише правилата на най-бързо разрастващия се регион в света. Това ще постави нашите работници и бизнеси в неизгодно положение. Защо бихме позволили това да се случи?"

Доверието липсва, въпреки че Китай прекара десетилетия в опит да се интегрира в почти всички международни органи – от ООН до Световната търговска организация и групи, установяващи технически стандарти, и е основен доставчик на помощи за бедните страни в Африка и на други места.

Много хора в САЩ вярват, че възползвайки се от глобална система на отворения пазар, която до голяма степен е създадена от САЩ, Китай се опитва да подкопае този режим, преследвайки изключително егоистични валутни и инвестиционни политики. В крайна сметка те мислят, че целта на Пекин е глобален режим на управление, който работи в услуга на китайския тип държавен капитализъм, доминиран от огромни държавни конгломерати.

Със сигурност винаги е имало смесица от сътрудничество и конкуренция в американско-китайските отношения. Според Скот Кенеди, експерт по китайската индустриална политика в Center for Strategic and International Studies, мозъчен тръст във Вашингтон, опасенията, че Китай се опитва да разруши либералния ред са преувеличени.

"Китайците рядко действат като огнехвъргачки", казва той.

Те обаче вече не са доволни само да следват. Може да не видим разполагане на оръжия, но можем да разчитаме, че ще има бързо нарастващи напрежения, тъй като една преди неохотна суперсила сега започва да иска към нея да се отнасят като към равна с водещите страни от Запада.

Още икономически новини и анализи четете в Investor.bg