Около 120 млн. губи страната, заради Витоша

Около 120 млн.лева годишни приходи от туризъм губи България заради неразвитата дестинация Витоша. Това коментира пред БТА Румен Драганов, директор на Института за анализи и оценки в туризма.

 

Без планината столицата ни е негостоприемен град, с неоползотворен потенциал от над 6000 легла в местата за настаняване в града. Това е така заради занемарената планина с допотопни съоръжения, очакваща връзката си с метрото, превърната в поле на битка на нездрави интереси, заяви експертът.

 

Витоша е ясен пример за липсата на отношение към собственост, в много случаи публична, която не само, че е занемарена, но и се управлява по начин, който я прави опасна за хората, смята Драганов. Решение на проблема експертът вижда, чрез регулиране на собствеността.

 

Това се налага, защото сега от една страна има отказ от управлението й от четири общини - собственици на планината, а от друга - липсва видимо отношение на концесионерите към собствеността, така че да я управляват в полза на обществото, коментира Драганов.

 

По тази причина, според експерта, крайно време е със закон да се регламентира създаването на туристически зони, места и точки, както това е уредено в законодателството на много европейски държави. Това би улеснило управлението на тези зони, особено, когато става въпрос за сложни пресечени местности.

 

В законодателството ни е уредено къде са пасищата и сечищата, ловните стопанства, но липсва определение на понятието туристически зони, отбеляза Драганов. Туристическата зона има ясна граница на имота, с регламентирани възможни дейности там, за да бъде опазена природата и нейното устойчиво развитие, животът и здравето на хората, които ще пребивават там, обясни експертът.

 

Той допълни, че дефинирането на зоните, местата и точките, маркирани по света като vista point, трябва да се разпише в Закона за туризма, възможно е да бъде и в отделен закон или да се впише към Закона за устройство на територията.

 

Според европейската нормативна практика туристическата зона е екстериториална единица на територията на общината, укрепваща ангажираността на екосистемните услуги, която се управлява от консорциум в полза на обществото. В консорциума общината задължително би трябвало да участва с минимум 25 процента заедно с останалите юридически лица.

 

По този начин ще станат ясни отговорните за случващото се в рамките на туристическата зона. Институционалният контрол върху зоните ще е както и досега - Министерството на туризма, КЗП, Агенцията по метрология, Комисията по храните и други.

 

За да престане Витоша да бъде смятана за ненужен разход, който дори е по-добре да бъде премахнат, за да не хвърля сянка на града, не е необходимо да се изграждат повече ски съоръжения. Дори и със сегашната си база, ако обаче тя е съобразена с изискванията на 21 век, и със съответната законова регламентация - планината би се превърнала в източник на приходи и атрактивна целогодишна дестинация, смята Румен Драганов.

 

Дори и да не изберем Витоша за предстоящата 5-дневна ученическа ваканция, експертът напомня, че зимните курорти са в готовност да ни приемат с децата - при това на цени, които не са променени спрямо миналата година. Освен това, потребителите ще почувстват по-малките разходи, свързани с пътуването, заради спада на цените на горивата с 50 стотинки за литър спрямо миналата година. За някои от туристическите обекти цената на горивата позволява да се предлагат и по-евтини нощувки.

 

И тази ваканция над 80 на сто от българите, които решат да почиват с децата си, ще предпочетат да останат в българските курорти главно поради фактора цена и сигурност, коментира експертът. Едва три процента от българите могат да си позволят да отидат на ски с наследниците си в Италия, Швейцария и Франция, до 6 процента са тези, които ще ползват по-близки дестинации - Сърбия, Черна гора, Австрия.