Руската икономика потъва, а защо ли Путин се усмихва?

Русия е изпаднала в най-продължителната си рецесия за последните две десетилетия и от нея напоследък не идват никакви добри икономически новини. Има обаче един показател, който нараства, и той е от най-голямо значение за Владимир Путин - неговите валутни резерви, коментира в свой анализ агенция Блумбърг.

Към 19 февруари централната банка е имала 379 милиарда долара чуждестранната валута и злато. Това е с 29 милиарда долара повече в сравнение с априлския минимум от миналата година и така Русия е единственият нововъзникващ пазар, отчитащ повишение на златно-валутните си резерви.

И докато Китай и Саудитска Арабия харчат десетки милиарди долари за укрепване на валутите си, централната банка в Москва се отказа от интервенции. Откакто в края на 2014 година похарчи безрезултатно над 67 милиарда долара в опит да стабилизира валутата си, Русия не е дала нито цент в подкрепа на рублата. Миналата пролет дори започна да купува валута.

"Никаква похарчена сума от валутните резерви няма да стабилизира рублата", каза през февруари първият заместник-ръководител на Руската централна банка (РЦ) Дмитрий Тулин, когато рублата удари ново дъно. "Много е лесно да си изстреляш всичките патрони бързо, но това във всички случаи ще бъде временна, пирова победа".

Такава гледна точка отразява резкия обрат, който Путин направи преди година, когато реши на всяка цена да пести кремълската валута на фона на спадащите цени на петрола и санкциите на САЩ и ЕС, значително ограничили достъпа на Русия до западните финансови пазари. Когато петролът силно поевтиня, се наложи  курсът на рублата да бъде пожертван, макар че преди време той бе първостепенният икономически приоритет. Сега от руския фонд за благосъстояние, чиято основна част се държи от РЦБ под формата на авоари, може да се харчи, стига общата сума на резервите да не намалява. "Повече няма да горим резервите", заявил Путин, когато централната банка освободи курса на рублата.

Икономическият експеримент отразява неговата убеденост, че златото и валутата в банката са най-добрата гаранция за финансовата независимост на Русия, според високопоставени руснаци, обсъждали с него темата. Откакто дойде на власт през 2000 година, Путин започна да увеличава резервите от тогавашното им равнище от едва 13 милиарда долара, и плати дълговете на Русия, които днес са едни от най-ниските сред големите икономики.

"Владимир Путин призна силата на резервите през 2008-2009-а, когато именно благодарение на тях оцеля през кризата и не понесе значителни загуби", каза Алексей Кудрин, който по това време е бил финансов министър, а и досега редовно се среща Путин, за да обсъждат икономическата политика. "Да останеш с малки резерви сега би било трудно дори чисто психологически".

Във вторник (1 март) Путин отхвърли призивите средства на централната банка да бъдат използвани за съживяване на икономиката, заявявайки пред група бизнесмени, че "златно-валутните резерви са създадени от централната банка за други цели, не за финансиране на текущи икономически проблеми".

Да се възстановят резервите

Миналата пролет, когато рублата за кратко укрепна, банката се задейства, за да купи 10,5 милиарда долара за попълване на резервите си, но спешно спря тези действия, когато спадът на рублата се възобнови. Повечето останали постъпления в резервите идват от банките, които връщат валутни кредити на централната банка, а също и от колебанията на валутния курс, посочи банката.

Само че загубите на рублата са много тежки. Миналата година стойността й се е стопила с една четвърт спрямо долара, а в началото на тази година, когато петролните котировки отчитаха няколкогодишни минимума, тя регистрира отклонения от около 5% дневно.

"Централната банка е готова да понесе всякакви колебания в курсовете, стига това да не е за сметка не резервите", каза икономистът от Renaissance Capital Олег Кузмин.

Ръководството на централната банка много внимателно следи дали руснаците не губят вяра в рублата, която понася силни удари, получавайки всеки ден доклади от банките за търсенето на чуждестранна валута, съобщават високопоставени руски представители. Засега Кремъл избегна паниката, която обикновено се поражда при девалвация.

Страданията на рублата

Спадът на курса на рублата обаче предизвика скок на инфлацията, заличавайки години на напредък на централната банка в усилията й да задържи повишението на цените.

Потребителските цени скочиха с 12,9% миналата година, което е най-голямото им нарастване с годишно натрупване от 2008 година. Сривът на рублата е основната причина за ускоряването на инфлацията, имайки предвид зависимостта на Русия от вноса на всичко - от храни до промишлено оборудване, според централната банка.

"Тази неустойчива рубла е нещо лошо за нас", каза Владислав Корочкин, президент на подмосковската компания Русский огород, която продава семена и растения, като близо половината от суровината си внася от чужбина. "Вече никой не вярва, че курсът на рублата може да се прогнозира шест месеца напред", казва Корочкин.