Зеленчуци, който не яде... БАН с идеи за земеделието ни

България да замени индустриалното монокултурно земеделие, което залага на зърното, с нов модел, основан на средиземноморската диета – това препоръчват учени от Института за икономически изследвания при БАН.

В тазгодишния си доклад за икономическото развитие на България икономистите се фокусират върху аграрния сектор.

Според авторите на доклада земеделието ще допринесе много повече за икономическото развитие на страната, ако се ориентира към производството на традиционни български храни с по-голяма добавена стойност, в сравнение с производството на зърно.

"Средиземноморска диета" е основана на консумация на пресни зеленчуци от местни сортове. Това предполага развитие на зеленчукопроизводство непосредствено около големите центрове.

Изисква се конвенционален тип производство на сезонни зеленчуци, а през сезоните, в които те не могат да се произведат по традиционните технологии – съхранение, консервиране или преработка по традиционни методи. Традиционните местни зеленчуци изискват и друг тип търговия – пазари и хранителни вериги на къси разстояния от местни производители.

Месото и млякото също трябва да са преди всичко пресни, само охладени при минимална първична обработка, без химически и други нетрадиционни методи.

Превес се дава на птичето месо и месото от дребен рогат добитък. Млечните и месните продукти като правило трябва да са произведени от мляко и месо, добити в близост до преработвателя, както и да са от местни породи. Има и изисквания при хранене на животните да преобладават естествените фуражи, развитие на биопроизводството и недопускане на ГМО култури.

Според икономистите този тип производство ще даде на България безспорни предимства в производството на скъпи храни.

В доклада си те припомнят, че в момента в България е висок делът на силно уедрените стопанства, които получават по-голямата част от евросубсидиите. Като цяло в България 1,5% от всички регистрирани стопанства обработват 82% от земята.

Монокултурното земеделие води до спад в производството на традиционни продукти. В периода 2007-2013 г. в България са произведени средногодишно за консумация на човек едва 7% от ябълките, 22% от доматите, 33% от месото и 44% от млякото.

Министерството на земеделието и храните (МЗХ) към 1 март 2016 г.  включва заедно с ДФЗ, агенции, Селскостопанска академия и други звена, общо над 17 хил. души. Тук не се отчитат държавните фирми като "Напоителни системи" ЕАД. По отношение на бюджетните разходи МЗХ е с трети по размер бюджет и заема около 25% от средствата, предназначени за финансиране на министерствата, пише в доклада.

В абсолютно изражение средногодишният размер на БВП в отрасъл "Земеделие, горско и рибно стопанство" е около 4 млрд. лв.

От 2008 г. се наблюдава свиване и на добавената стойност в селското стопанство. Брутната добавена стойност, изразена в съпоставими цени, като цяло спада. През 2015 г. тя достига нива, които са с 1/4 по-ниски от средните за периода 1998-2006 г.

Периодът на усвояване на средствата от европейските фондове съвпада с очертан регрес и застой на икономическия растеж, измерен чрез относителния дял на аграрния сектор в БВП и БДС, отчитат икономистите.

Какво губи България от модела на аграрна политика - четете в Investor.bg