Агенцията по храните: Оцетните имитации развалят туршиите!

Според актуалната статистика, през 2015 година продажбите на оцетни заместители в България са 56% към 44% спрямо натуралните оцети. Това лесно може да се обясни с по-ниските цени (средно с 26% по данни на НСИ), но не е единствения фактор, който влияе на потребителите. Наред с цената съществено значение може да имат точната информация за съдържанието и ясното представяне на продукта.

Многобройни оплаквания от потребители постъпват всяка година, в които гражданите споделят, че бурканите им със зимнина гърмят или се развалят. Въпреки това в близо 100% от случаите, върху етикетите на оцетните имитации от години се поставят снимки на зимнина и буркани, а в надписите с големи букви пише – за консервиране. Това каза пред bTV председателят на асоциация „Активни потребители“ - Богомил Николов.

Според него основен проблем със съществуването на тези продукти е, че потребителите в голям процент не правят информиран избор, когато посягат към тях. Тук идва вината на големите търговски вериги, които подреждат тези петролни субпродукти наред с натуралните, като често над или под тях има и надпис, че това е „оцет“.

Потребителите посягат към имитацията, защото цената й е по-ниска, етикетът е атрактивен - с множество зеленчуци по него и големи надписи за консервиране. Днес обаче представител на Българската Агенция по Безопасност на Храните официално потвърди становището, което от 2011 година седи в сайта им, но никога не е излизало в ефир, а именно – оцетните имитации, познати като кисели продукти или такива за овкусяване и консервиране НЕ СА годни за тази цел.

Зимнина може да се приготвя само и единствено с натурален оцет, поради естеството на взаимодействие и процеси между неговите съставки. Въпреки това изследването на „Активни потребители“ сочи, че само 4 от 25 продукта не съдържат препоръка за консервиране. Всички останали по един или друг начин ясно заявяват, че съответният продукт е подходящ за консервиране, с което БАБХ би следвало да се заемат, като компетентен контролен орган.

Експертите са категорични, че с използването на подобни продукти цялата зимнина ще замине. Не си заслужава да се рискува това да стане, при положение, че разликата в цената е едва 1/4, което е незначително, призовават от „Активни потребители“.

Минималната разлика в цената се дължи на усилията на имитациите да измамят потребителите с етикетите си, като влагат средства в по-луксозни бутилки и картинки със зимнина, зеленчуци и дори деца, с което да подведат потребителя. А самите потребители понякога посягат към имитацията, защото дори не знаят, че им се предлага такава.

Често срещаният надпис „Оцет“ над целия щанд в търговските вериги или дори на етикета под рафта на конкретния продукт са една от причините Богомил Николов да отправи конкретен призив към тях, а именно да бъдат отговорни в предлагането на имитации и да не ги нареждат до натуралните продукти, както бе направено и със сирената.

В своето проучване „Активни потребители“ обръщат сериозно внимание на търговските вериги, като посочват, че на едни и същи рафтове в магазините се предлагат и натурален оцет и синтетичен заместител. Разликата в цената не е голяма, но съдържанието няма нищо общо.

„От всички посетени супермаркети, само в един обект оцетите и заместителите бяха разделени на отделни щандове. Във всички останали случаи те се предлагаха на общ щанд като в най-добрия случай се намираха на отделни редове. В два от магазините се натъкнахме на щандове обозначени с „ОЦЕТ”, на които са разположени и заместители. В един магазин дори открихме ценови етикети на заместители, на които също пише „оцет”. С това търговците законно, но некоректно стимулират продажбите на имитиращи продукти“, коментира Николов.

Друг голям проблем са самите производители на такива продукти, които се опитват да накарат потребителите да смятат, че това са натурални храни, а не имитации, фалшификати и ментета. Всички кисели овкусители (основно продукти използващи синтетична оцетна киселина–петролен дериват Е260) нямат право да използват наименованието „оцет”.

Такива продукти се предлагат под търговски наименования, като: „кисела подправка“, „кисел продукт“, „оцетен заместител“, „подкислител“ и т.н. Големият въпрос е, дали това е достатъчно, за да осигури на потребителите информиран избор, тъй като освен наименованието, етикетите съдържат също изображения, слогани, различни шрифтове и цветове.

Към това трябва да добавим и мястото на излагане в магазина. Когато оцетни заместители се предлагат на щанда, на който пише оцет, потребителите лесно могат да бъдат подведени.