Работодатели и синдикати на нож за осигурителните прагове

Работодатели и синдикати се скараха за осигурителните ни доходи на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество. Въпреки че точките от дневния ред бяха свързани с промени в акцизите и Кодекса на труда, най-много страсти разпали именно темата, по която отдавна липсва диалог между двете страни.

Представителите на правителството – финансовият министър Владислав Горанов и вицепремиерът Томислав Дончев, пък се наложи да влязат в ролята на омиротворители.

"Ако вие не искате да си говорите, какъв избор остава за правителството", попита риторично Горанов, който разясни, че финансовото министерство е направило сметките си, но очаква от социалните партньори все пак да идват с готови решения.

Цветан Симеонов от БТПП обясни, че все повече стават браншовите организации, които са категорични, че "ножът е опрял до кокала". По думите му няма как да се разделят въпросите за минималните осигурителни прагове и за начина на определяне на минималната работна заплата.

Колегата му от АИКБ Васил Велев допълни, че минималната работна заплата за следващата година не е договаряна, а "едностранно обявена под натиска на синдикатите". Велев пресметна, че за 3 години кумулативно ръстът й 35% "при Валутен борд, при 2-3% ръст в икономиката, толкова и в производителността".

"Към това прибавяме и класовете, защото сме единствената страна, която има класове", коментира още Велев. По думите му средната минимална работна заплата за догодина е 515 лева, което е повече от средния осигурителен доход в редица икономически дейности.

Велев каза и че браншовите организации от години призовавали това да спре - някои не можели да надскочат летвата, която административно се вдига, а друга част, защото благодарение на праговете има сив сектор.

"Ако няма прагове, няма да осигуряват на минимална заплата, защото ето в София се проверяват тези, които осигуряват на минимална заплата", даде пример той.

Велев каза още, че няма да има споразумение в нито една икономическа дейност и вече са получени откази от 60 икономически дейности.

"Има такива, на които им е все едно, например Асоциация на българските авиокомпании. Там всичко е на светло, праговете са много под реалните заплати, но те се солидаризират с останалите, защото, ако се договорят, ще кажете: "Има споразумение, разпростираме го административно върху текстила, охраната, хотели и ресторанти, които изобщо не могат да скочат тая летва", разясни той.

Асия Гонева от КНСБ контрира, че няма такова нещо като административно определяне на минимална работна заплата и на минимални осигурителни прагове, а правомощия на изпълнителната власт, която по закон има това право, а е и длъжна.

"Ако слушахме доводите на работодателите от години наред как черният бизнес ще се появи в огромни количества, видите ли ще уволним работниците, безработицата ще стане трицифрено число, щяхме да стоим още на 85 лева минимална работна заплата", настоя тя.

За минималните осигурителни прагове тя се обърна към работодателите с думите: "Ваша нива, ваша пакост".
Гонева посочи, че в закона има такива изисквания, по тях данъчните работят и проверяват фирмите, и попита какви представителни организации са тези, които не желаят да седнат на масата за преговори.

Макар че няма да има промени в данъците догодина, извън изисквания на ЕК за достигане на минимални ставки на акцизи, от 2017 г. с 1 процентен пункт се увеличава осигуровката за пенсия. Същото увеличение е договорено и от 2018 година. Предвижда се минималната работна заплата да стане 460 лв. Разговорът за доходите и осигуровките ни тепърва предстои в НСТС.