Китайски мед заля пазара, продават го за наше производство

Проблемът за вноса на пчелен мед в България е много голям, коментира пред БТА инж. Михаил Михайлов, председател на Сдружението за биологично пчеларство /СБП/ и Обединения български пчеларски съюз /ОБПС/.

Още от началото на годината търговците и преработватели ни заявиха, че независимо от това каква ще бъде тя - медоносна или не, няма да вдигнат изкупната цена на едро, каза той. В полза на аргументите си те ни показаха оферти от Украйна за цена 1,50 евро за килограм и от Китай - достигащи до 1,1 евро за килограм. Това беше през през март по повод среща с делегация от Китай, която преговаряше за търговски стокообмен с нас, включително и на мед, поясни експертът.

По-късно, през август, се оказа, че това вече е факт и Китай вече внася мед у нас, за който твърдят, че е с превъзходно, дори перфектно, по думите им, качество, разказа инж. Михайлов.

Трябва да се има предвид, че Китай е най-големият потребител и производител, а също и търговец на мед и пчелни продукти и че България е подходяща като трамплин за навлизане на европейски стоки там, смята инж. Михайлов.

"Парадоксално обаче е, че мед, на чийто етикет да пише, че е китайски или украински мед, или от някъде другаде, на практика няма. Затова най-вероятно е вносителите на този мед да го преработват, като впоследствие той излиза под наименованието "Български мед".

Засега само гадаем, но аз лично, а и целият бранш на 100 процента сме убедени, че се внася мед от тези държави, и то в големи количества у нас", каза експертът.

Инж. Михайлов изтъкна като проблем това, че пчеларите хранят пчелите по време на медосбор, вследствие на което се завишава съдържанието на фруктоза. Това, за съжаление, е практика, с която някои пчелари компрометират българския мед, който по принцип минава за изключително качествен - по всички физико-химични показатели, посочи експертът.

Категорично трябва да се знае, че българският мед е изключително конкурентен. Ако има проблем, той е в това, че количествата са относително малки, смята инж. Михайлов.

За миналата, 2015 г., до октомври, статистиката сочи малко над 10 500 тона произведен мед, от който две-трети е реализиран в чужбина, една трета остава за вътрешна консумация - за населението и за подхранване на пчелите, посочи експертът.

Високите качества на българския мед го правят изключително конкурентен, но и нещо повече - в чужбина той се използва като подобрител на други медове.

Уникалността на българския мед и доказано най-добрите физико-химични показатели спрямо останалите продукти е благодарение на природата. У нас тя е изключително подходяща за отглеждането на пчели, заяви инж. Михайлов.

Страната ни изнася мед основно в Европейския съюз, но и в други страни, отвъд океана, посочи експертът. По думите му Германия като най-големият потребител на нашия мед извършва дори и ре-експорт, тоест внася български мед и след го препродава на по-високи цени.

Основно обаче българският мед се използва за подобряване на медовете, които внасят от Китай, Аржентина и други, отбеляза инж. Михайлов.

Що се отнася до добива той е с около 30-40 на сто по-малко от миналогодишния. Обратно на очакванията обаче, това не е довело до повишаване на изкупните цени, а по-скоро до тяхното падане, каза той.

Изкупната цена непрекъснато пада и достигна до 3-4 лева за килограм на едро, каза експертът. Миналата година търговците вдигнаха още в началото цената на едро и тя започна от 5 лв/кг - до 5,50 лв/кг на полифлорния мед. След това цената падна, а първоначалното вдигане се дължеше единствено на това, че годината не тръгна благоприятно, пролетта беше много студена и като цяло времето създаде впечатление, че няма да има достатъчно мед. Това е заради натиска на украинския мед, който се отглежда на приблизително еднаква географска ширина, близък е до нашия като показатели и се предлага на много ниски цени, коментира инж. Михайлов.

Така или иначе, офертите към търговците са на такава цена, допълни той. При недостиг на производство българският пазар се срива, намалявайки изкупните цени, вместо да е обратно, за да може да се внесат големи количества мед отвън, каза инж. Михайлов.