Сагата АЕЦ "Белене" отново се заплита

2016 г. скоро ще бъде история. Вижте кои са най-значимите събития и тенденции от политическия и икономически живот в България и по света през последните 12 месеца в специалната секция на Investor.bg "Икономиката през 2016 г."

2016 година донесе развръзка по едно от ключовите дела за българската енергетика - за поръчаното оборудване за АЕЦ "Белене", но сагата около втората ядрена централа изглежда се заплита отново. И отново на дневен ред е строителството на втората ядрена. С консервирана от години площадка и морално остаряло оборудване обаче държавата едва ли ще има много шансове да получи добра оферта от потенциални инвеститори.

Проектът беше прекратен с решение на Народното събрание (по препоръка на Министерския съвет) през пролетта на 2012 година. Няколко месеца по-късно руската компания "Атомстройекспорт" вече е с иск срещу Националната електрическа компания (НЕК) на стойност около 1 млрд. евро.

Първоначално исканията на руската компания в иска пред арбитража, заведен през 2011 година, бяха на стойност 58 млн. евро. Тогава оплакванията бяха свързани единствено със забавянето на проекта. През 2012 година обаче "Атомстройекспорт" вече очаква от българската компания и да изплати поръчаното през 2006 година оборудване.

Четири години по-късно арбитражният съд се произнесе в полза на руската страна, но пък не и в пълния размер на поисканата сума, а за малко над 601 млн. евро. Така на НЕК натежават още над 1,2 млрд. лева задължения, свързани с водената от държавата политика в енергийната сфера. Компанията получи заем от държавния бюджет, за да плати на "Атомстройекспорт".

Решението по иска е факт, но неяснотите около централата остават и са обект на разследване от прокуратурата.
Скоростно, буквално за броени дни, бяха повдигнати няколко обвинения по казуса "Белене".
На първо място - срещу двама бивши директори Любомир Велков и Мардик Папазян. След това дойде ред и на трима бивши министри на енергетиката.

Всичките те са свързани с безстопанственост, от която НЕК е загубила милиони, но не касаят самото оборуднане, за което страната беше осъдена да плати.

Енергийният министър Теменужка Петкова показа и документи, според които Мардик Папазян и Любомир Велков са поръчали ядрените блокове без решение на Управителния съвет на НЕК, без въобще да има сключен договор за строителство и инженеринг на централата.

След арбитражното решение НЕК вече се изплати на руската страна и сега отново на дневен ред е дали България ще има втора ядрена електроцентрала.

Отговорът не е еднозначен. На първо място защото липсва цялостна стратегия за развитието на ядрената енергетика, а и на енергийния ни сектор като цяло. Така е трудно да се даде отговор за икономическата обосновка на проекта, ще има ли нужда страната от нови мощности и кога. А тъй като България вече е част от единен пазар, трябва отговор и на въпроса ще има ли нужда регионът от още енергийни мощности.

Вижте още по темата в Investor.bg