Работодатели vs. омбудсМая за модерното робство

Промените за законови промени, с които да се сложи край на неплащането на заплати, внесени в парламента от омбудсманът Мая Манолова и лидерът на КНСБ Пламен Димитров, сериозно ядосаха работодателите.

Според тях измененията крият рискове от възможни злоупотреби и изнудвания, както и чувствително влошава бизнес средата и условията за осъществяване на инвестиции.

От Асоциацията на индустриалния капитал в България и Конфедерация на работодателите и индустриалците, смятат, че ако се даде възможност на работниците да започнат процедура по несъстоятелност срещу работодателя при две неплатени работни заплати може да се стигне до насилствено придобиване на жизнеспособни предприятия, посредством нарочно забавяне на плащания към тях на ключови клиенти.

Преместването на вземанията на работниците на първо място сред привелигированите кредитори заплашва на практика да торпилира устойчивостта на банковата система в България, като едновременно създава условия за злоупотреби, посредством съглашателство на работодатели и техни работници и служители и обезстойностяване на гаранциите за отпускане на кредити, предупреждават работодателите.

Имало и риск от влошаване на условията за правене на бизнес, ако не се допускат фирми до участие в конкурси за обществени поръчки, които поради временни затруднения бавят изплащането на възнаграждения и по този начин.

"В България не съществува на практика съществен проблем със забавянето на плащането на работни заплати, с изключение на изолирани случаи, против които работодателите категорично се обявяват. Доказателство за това е, че при 30 милиарда лева изплатени работни заплати размерът на забавени плащания е едва 30 млн. лева, т.е. едно на хиляда", мотивират се от КРИБ и АИКБ.

Така че работодателите искат от председателя на парламента Димитър Главчев незабавно да откаже приемането на пакета предложения и да настоява за неговото.

Употребявайки атрактивния термин "модерно робство", Омбудсманът и КНСБ съзнателно, преднамерено и дори злонамерено извършват подмяна на тезиса. Наричайки определени нарушения  с название, на което в законодателството на друга европейска държава съответстват изключително тежки престъпления, като реално робство, сексуална експлоатация, взимане на органи за трансплантация, получавате на услуги с насилие, експлоатация на деца и уязвими хора, инициаторите на въпросните законодателни промени преднамерено демонизират и стигматизират цялата общност на предприемачите в България, твърдят още от двете организации.

Освен това според тях подходът на Манолова и на Димитров е изключително неприемлив, той минира социалния диалог, саботира го и единствено създава напрежение между социалните партньори.

Работодателите смятат, че подобни популистки действия ерозират доверието в българската държава, както на българските, така и на чуждестранните инвеститори и поставят риска България да бъде сочена като негативно изключение в рамките на Европейския съюз.