Продължава битката заради промените в наредбата за касовите апарати

Колкото повече упорстват от Националната агенция за приходите (НАП) и управляващите да прецизират текстовете по Наредба Н-18, толкова повече расте и недоволството на бизнеса.

На 29 януари в София и Варна ще се проведе национален протест под наслов "От бизнеса с любов“. Мероприятието е организирано от Комитет в защита на малкия и среден бизнес в България и е подкрепено от Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и всички нейни 36 структури по градове, Българска Асоциация на Заведенията (БАЗ), Сдружение на Заведенията в България, (СЗБ) , Съюз на търговците на дребно на хранителни стоки в България и други представители на малкия и среден бизнес.

Покрай проблемите с Наредба Н-18 се прокрадват и други искания на хората от бранша, които е твърде малко вероятно да намерят подкрепа на управленско ниво.

Освен прецизиране на текстовете и отлагане на сроковете в подзаконовия нормативен акт, хотелиери и ресторантьори настояват и за намаление на ДДС. По-конкретно те настояват за сформиране на работна група за обсъждане възможностите за въвеждането на диференцирана ставка по ДДС за храните и сектора на обществено хранене и развлечение, категоризирани по Закона за туризма, на 9%, каквато според тях е практиката в страните членки на Европейския съюз.

Преди дни вицепрезидентът на ЕСПА и председател на Българския съюз по Балнеология и СПА туризъм Сийка Кацарова в официално писмо до министър-председателя Бойко Борисов също призова сроковете по наредбата да бъдат удължени.

„Убедени сме, че така предложените текстове в Наредба Н-18 ще доведат до сериозен хаос и затруднение в работата на туристическия бранш. Ние подкрепяме усилията на Министерството на финансите за въвеждане на по-добра регулация, но считаме, че така предложените текстове в Наредбата не са съобразени със спецификата на туристическия бранш“, предупреждава Кацарова.

Тя посочва, че от тяхна страна са направени задълбочени проучвания, които са показали, че в рамките на Европейския съюз подобни на Наредба Н-18 регулационни системи работят успешно в Словения, Норвегия и Хърватска. И в трите посочени страни усилията на институциите за защита интересите на фиска не са свързани с промяна на бизнес модела на индустрията, а напротив – адаптирани са към него.

Апелираме съвместно да направим конструктивни подобрения по наредбата така, че тя да даде строги рамки за работа на сектора по отношение защитата на фикса, като същевременно не променя модела му на работа в спецификите за бизнеса операции, пише още Кацарова до премиера.

"Исканията ни са само икономически, не търсим политическа ангажираност, не искаме да сваляме правителството, а се надяваме на диалог с него". Това каза днес пред БНР Вени Петрова, председател на БХРА. Тя подчерта, че бизнесът не иска наредбата да отпадне, а да бъде преразгледана и добави, че са дали над 100 експертни предложения към правителството.

Хаос, неизвестност и непредвидимост

Като цяло целият бизнес в България приветства желанието на НАП и МФ да изкара на светло всички работещи на територията на страната компании. Промени в тази насока е имало още през 2016 г. и те бяха напълно достатъчни и правилната посока, защо трябваше да се стига до този кошмар с наредбата, се пита Христо Петров, управител на счетоводна къща "Голдън Вижън", който бе гост в предаването „В развити“ по Bloomberg TV Bulgaria. По думите му в хаоса от сложно написани и понякога противоречащи си текстове се очаква фирмите да направят солидни инвестиции за подмяна на фискални устройства и софтуерни програми.

Оказва се също, че реално държавата не може да оцени въздействието на текстовете. Според изчисленията на експертите от МФ и НАП, промените ще струват на малките фирми средно около 200 лв. за касов апарат. Очаквания ефект от прилагането на Наредба Н-18 се изчислява на близо 300 млн. лв. повече от данъци.  По груби сметки на бизнеса обаче инвестициите в подмяна на фискални устройства и компютърни програми ще надхвърлят половин милиард лева, а много малки фирми ще бъдат принудени да затворят.

Росен Бъчваров, говорител на НАП, обясни в ефира на БНР, че регулациите целят да извадят на светло онлайн търговията, която не плаща данъци в размер на 170 млн. лева на година. Той обаче отказа да участва в дебат по темата по Bloomberg TV Bulgaria.

Целта на наредбата за касовите апарати е как коректно да се облагат всякакви търговски дейности, коментира Паско Пасков от "Българска асоциация за развитие на бизнес софтуер" в студиото по Bloomberg TV Bulgaria.

По думите му у нас процедурата за това е утежнена. "Тя включва и фискалните устройства и връзката с тях", посочи той.
"Срокът за привеждането на електронните магазини в съответствие с наредбата е 31 март, но когато един търговец има и електронен магазин, и физически магазин, срокът остава 31 януари", коментира Пасков.

Пасков коментира, че наредбата действа от 2006 година до 2018 година, като тя е само за касовите апарати. "След това тя става наредба и за софтуерите за управление на търговския процес и електронните магазин", обясни той.
Специалистите са категорични, че тази наредба засяга почти всички бизнеси.

Според експерти има десетки бизнеси, които са изправени пред две опции - или да не използват модерен софтуер, за който са платили десетки хиляди евро, да се върнат в миналия век и да пишат на тефтери, или да бъдат нарушители.

Засега от НАП отказват каквито и да е отстъпки по текстовете на спорната наредба, a от МФ мълчат по темата.