Големите собственици на земи скочиха срещу новия данък "нива"

Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ) изразява категоричното си несъгласие с внесения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за местните данъци и такси от група народни представители. Той предвижда въвеждане на данъчно облагане на физическите и юридическите лица собственици на повече от 20 хиляди декара земеделска земя в страната. Аргументите на членовете на асоциацията са изложени в становище изпратено до Комисията по бюджет и финанси, Комисията по земеделието и храните, както и Комисията по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление при 44-тото Народно събрание.

Предложенията за допълнителна финансова тежест за земеделския бранш се правят в година с незапомнена суша, изключително ниски добиви и слаба реколта, спад в икономическата активност поради глобалната пандемия, които поставят българските земеделски производители пред тежки изпитания. Тези негативни последици, с които трябва да се справи земеделският сектор у нас, ще бъдат дълготрайни и няма да могат да се преодолеят само в рамките на една стопанска година, прогнозират от БАСЗЗ.

Най-тежкото последствие от така предложения законопроект е, че увеличението на данъчното бреме върху един производствен актив, какъвто е земеделска земя, ще доведе до ръст на цената на рентата и наема на земеделска земя, прогнозират от организацията. Земеделската земя е основно средство за производство, което противоречи на данъчния принцип да не се облагат с данъци основни средства за производство. В крайна сметка потърпевши ще бъдат земеделските производители – ползватели на земеделска земя, които ще трябва да понесат финансовата и икономическа тежест от предлагания имуществен данък, смятат от асоциацията.

В представения законопроект липсват аргументи относно избрания количествен праг на собственост от 20 000 дка. По същия начин би могло да бъде избран праг от 1000, 2000, 5000, 10 000, 500 000 дка, коментират в становището си от асоциацията. Според БАСЗЗ подобно имуществено облагане е непродуктивно и трябва да се прави на база не само на количествени, но и на качествени показатели свързани с цената на самото имущество. В тази връзка в предложените промени не е взето предвид, че цената на 10 000 дка земеделска земя в Северна България е с много по-висока реална стойност в сравнение с 20 000 дка земеделска земя в повечето части на Южна България, например.

Внесените промени са в нарушение на основните принципи на данъчното право, смятат от БАСЗЗ. Липсва точно и неподлежащо на интерпретации определяне на размера на данъчната основа, съответно на размера на данъка, както и не е определен начинът за упражняването на адекватен контрол и администриране на данъка, който според внесения законопроект е национален, но същевременно е предвидено да се администрира “на парче“ от всяка отделна община.

От БАСЗЗ са категорични, че новият налог ще доведе и до замразяване на инвестиционния процес и развитието на земеделието като цяло, защото индиректно ще се спрат възможностите за подобряване на земеделската инфраструктура и хидромелиорациите. Ще бъде изцяло замразен и процесът по окрупняване на земеделските парцели, необходим за едно по-ефективно и рентабилно българско земеделие, като България ще продължи задълго да бъде сред страните в ЕС с най-висока разпокъсаност и маломерност на земеделски площи.

Членовете на асоциацията смятат още, че направеното предложение е дискриминационно и противоречи на Конституцията на страната, според която не се допускат никакви ограничения на правата или привилегиите, основани на лично и обществено положение или имуществено състояние. С така внесеният законопроект на практика се търси като ефект ограничаване на добито по законен начин право на собственост на определен кръг български граждани и организации. Неприкосновеността на частната собственост, която е гарантирана от Основния закон също е нарушена, смятат от БАСЗЗ. Чрез така направените промени в данъчното законодателство се посяга пряко на българските инвеститори и земеделски производители, които са вложили много в активи за производство, създават заетост, плащат данъци и са сред малкото участници в стопанския оборот, които работят за развитието на икономическата активност в селските райони и запазването на българските села.

Посочените от асоциацията аргументи против предложените промени показват несъстоятелността на този спорен законопроект, с което те призовават в становището си трите парламентарни комисии, той да не бъде подкрепен.