Нужен ли е нов Джак Ма на Китай, за да остане технологичен шампион?

Китай успя да намали световните си технологични шампиони драстично, като предприе мерки срещу антитръстовите злоупотреби и неправомерния риск. Но този подход би могъл да повлияе на Пекин, като задуши предприемаческия дух, който се оказа жизненоважен за бързия икономически възход на страната.

Няколко технологични компании бяха разследвани през последните няколко месеца за предполагаемо монополно поведение или други нарушения на потребителските права. Продължаващата акция,  която президентът Си Дзинпин лично одобри като необходима за поддържане на "социалната стабилност", доведе до рекордни глоби за някои технологични гиганти и мащабни промени за други. Повече от 600 милиарда долара бяха заличени от стойността на най-големите технологични акции през последните месеци.

Няколко от най-успешните предприемачи в Китай напуснаха позициите си на високо равнище на фона на сътресенията. Джан Имин, основателят на TikTok ByteDance, наскоро обяви, че ще напусне поста главен изпълнителен директор само на 38 години, за да поеме по-малко забележителна роля в компанията. А Колин Хуанг, на 41 години, заяви през март, че ще подаде оставка като председател на Pinduoduo (PDD), новаторска компания за електронна търговия, която се конкурира с подобни на Alibaba. Междувременно съоснователят на Alibaba Джак Ма, най-известният технологичен предприемач в Китай, до голяма степен отпадна от публичното пространство.

Джан и Хуанг заявиха, че ще се откжат от постовете си, за да опитат нови неща, и нито един от тях не спомена фокуса на правителството върху технологичния сектор в своите съобщения. Решението на Джан да се оттегли не е свързано с регулаторни ходове в Китай, каза говорител на ByteDance.

Но е трудно да се отделят решенията им от разширяващата се държавна репресия върху технологиите.

"Атмосферата, надвиснала над технологичния пейзаж на Китай, става все по-токсична", казва Алекс Капри, научен сътрудник от фондация "Хинрих" и гостуващ старши научен сътрудник в Националния университет в Сингапур пред CNN. Той посочи хода на Джан като "доказателство, че страхът превъзхожда амбициите, ако заплахата от публично унижение или някаква по-лоша форма на наказание очаква онези, които оспорват системата".

Но поемането на риск е от съществено значение за частното предприятие, което изигра ключова роля в прехода на Китай от бедна страна към една от най-големите световни икономически и технологични сили през последните няколко десетилетия. Загубата на тази динамика не само би рискувала да подкопае някои от тези постижения, но и би могла да затрудни Китай да изпълни амбициозните си цели да води света в технологиите на бъдещето.

Държавна икономика

Внимателните изпълнителни директори не трябва да гледат по-далеч от публичното унижение на Пекин срещу Ма.

Ефектният и откровен предприемач почти изчезна, след като миналата есен той критикува контролираната от държавата банкова система на Китай за "манталитет на заложна къща" и обвини правителството, че използва нестабилни и остарели средства за регулиране на модерна финансова система.

Не само личната репутация на Ма бе под прицел. Бизнесът, който той построи, също пострада. Пекин попречи на Ant Group, финансовото дружество на Alibaba, да стане публично достояние, преди да го принуди да се преструктурира и да го постави под строги регулации. През април Alibaba беше нашамарена с рекордна глоба заради антитръстови въпроси. Наследството на Ма е атакувано и другаде - според съобщенията той е бил принуден да се оттегли от елитно бизнес училище, което той основава.

"Част от репресиите срещу интернет технологичните компании са мотивирани от желанието да се намали финансовият риск, както при ограничаване на кредитните дейности на Ant", казва Никълъс Ларди, старши сътрудник в Института за международна икономика на Питърсън (PIIE), който изучава китайската икономика. По това време миналата година Ant притежава потребителски заеми и заеми за малък бизнес на стойност около 2,15 трилиона юана (333 милиарда долара).

Но друга причина "може да се дължи на желанието на Си да съкрати алтернативни източници на власт, които в крайна сметка биха могли да оспорят господството на управляващата китайска Комунистическа партия", добавя Ларди.

Желанието на Пекин да упражнява по-тежък контрол над частното предприятие идва от вярата на правителството, че държавно управляваната планова икономика е по-ефективна от тази, която разчита на подхода на свободния пазар, но по-важното е, че е по-вероятно да позволи на партията да запази властта си.

"Лидерите на технологичните фирми, които са станали прекалено мощни за комфорта на Си и Комунистическата партия, са подложени на натиск, тъй като не може да се допусне да бъде оспорен монополът на властта над партията", казва Стив Цан на китайския институт SOAS към Лондонския университет SOAS. "Следователно те индивидуално предприемат действия, за да успокоят партията и Си, че няма да го направят, като предават корпоративното ръководство на протежетата си."

Нестабилен баланс на силите

Китайските интернет компании не се опитват непременно да разтърсят лодката. Alibaba работи широко с правителството по своята инициатива за селските райони Taobao - програма, насочена към намаляване на бедността сред фермерите, като им помага да продават стоки директно на градските потребители онлайн. Компанията разработи и спонсорирано от правителството приложение, Xuexi Qiangguo, което преподава политическите философии на Си.

"Всички големи китайски технологични гиганти,въпреки личния си характер, са култивирали близост до правителството, което вероятно е създало идеята за балансирани отношения на власт", ​​казва Соня Опер, професор от университета Бокони в Италия, който изучава китайската икономика и нейният институционален преход към частния сектор.

Техническите предприемачи също са широко представени в партийните кръгове. Основателят и главен изпълнителен директор на Tencent (TCTZF) Пони Ма и основателят и изпълнителен директор на Xiaomi Лей Джун служат като членове на Националния народен конгрес - китайския парламент с каучукови печати. Основателят и главен изпълнителен директор на Baidu (BIDU) Робин Ли и основателят и главен изпълнителен директор на NetEase (NTES) Уилям Динг са членове на Китайската народна политическа консултативна конференция, най-големият политически консултативен орган в страната. Джак Ма е член на комунистическата партия.

"Партията поддържаше рок-звезди като известни личности. Те бяха кооптирани, като ги направиха членове на Националния народен конгрес", казва Опер, добавяйки, че технологичните предприемачи "със сигурност започнаха да се чувстват в безопасност, поради тяхната икономическа мощ и видимост."

"Те започнаха да издигат критичен глас и започнаха да приличат на хора, които могат да предизвикат ново мислене", обяснява тя. "Това, което виждаме сега, е колко нестабилен беше този баланс, контролът остава ключов интерес на правителството."

Рискована стратегия

Стратегията на Пекин по своята същност е рискована.

Дългото икономическо чудо и бързото изкачване на Китай като лидер в технологиите се корени в далновидното решение на Пекин в края на 70-те години да се откаже от известен контрол върху икономиката и да приеме подход на свободен пазар в много сектори. Китайската технологична индустрия, например, беше свободна да набира капитали за надзор. Ранните залози от японската SoftBank (SFTBF) (Alibaba) и южноафриканската Naspers (NAPRF) (Tencent) преди около 20 години се изплатиха страхотно.

Възстановяването на висока степен на държавен контрол може да ограничи свободата, която тези частни компании имат за иновации и да бъдат в крак с основните световни конкуренти.

Инвеститорите могат да загубят стимула да наливат пари в частни китайски фирми, ако се притесняват от "нежелана намеса на правителството", казва Опер, особено след като някои технологични проекти често се развиват дълго. И има доказателства, които може би вече показват, че това се случва.

Alibaba загуби над 240 милиарда долара пазарна капитализация, след като IPO на Ant Group беше изтеглено през ноември. Пазарната стойност на Tencent изгуби 173 милиарда долара от пазарната си стойност. Междувременно фирмите за електронна търговия Pinduoduo, JD.com (JD) и гигантът за доставка на храна Meituan загубиха общо 231 млрд. долара от върховете през февруари.

Китайските политици не искат да елиминират частния сектор - той допринася за близо две трети от БВП на страната и наема 80% от работниците. Но е много ясно, че Си иска държавният сектор да ръководи, като частни компании играят подкрепяща роля.

"Парадокс е", казва Ларди от PIIE. "Си иска държавата да играе по-голяма роля. Това е много ясно от всички неща, които той каза през последните 10 години. Той иска правителството да играе по-голяма роля, за да вървят нещата по-бързо."

Но за да постигне амбициите си да превърне Китай в лидер в иновациите до 2035 г. и глобална технологична суперсила до 2050 г., Си ще трябва да разчита повече на частни фирми, отколкото очаква.

Китайският лидер все повече подчертава необходимостта Китай да разчита на Запада за технологиите през последните няколко години, особено след като Вашингтон ограничава възможността на китайските компании да имат достъп до американските технологии. Но фирмите, движещи иновациите и развитието в Китай, не са държавни компании. По-скоро частните фирми са водещи: Huawei и Alibaba, например, отчитат повече разходи за научноизследователска и развойна дейност от всяка друга китайска компания през миналата година, според Китайската конфедерация на предприятията.

"Поглеждайки назад, има причина, поради която китайските технологични гиганти са успели да се развият", казва Опер. "Те имаха известна степен на свобода, която им позволи да разгърнат производителността и иновациите, които не се наблюдават в нито едно държавно предприятие в Китай."

Прекалено уверен

Изглежда, че това не е урок, в който политиците от Китай искат да се вслушат в момента.

Пандемията от COVID-19 убеди Китай, че до голяма степен планирана икономика със строго регулиране на много аспекти от живота е най-добрият подход за управление на нацията. Миналата година страната приложи някои от най-строгите мерки в света за ограничаване на вируса. На свой ред тя се оказва единствената голяма икономика, която предотврати рецесията, превъзхождайки своите западни връстници.

"Най-голямото ни предимство е, че социалистическата система може да ни позволи да концентрираме ресурси за осъществяването на големи начинания", каза Си в изявление от "Пийпълс Дейли", който е гласът на комунистическата партия, по-рано тази година. "Това е важен начин за нас да постигнем нашата кауза."

Редакционният материал посочва като пример предполагаемата победа на Китай в дългогодишната му кампания за "премахване на крайната бедност" - чрез издигане на целия си народ над зададената граница на бедността от 4000 юана или 626 долара годишно - като пише: "Нашата Партията и страната ни са единствените в света, които могат да постигнат това, което напълно показва политическата система и институционалните ни предимства. "

Но скептиците предупреждават, че Пекин може да е прекалено самоуверен в своята икономическа стратегия отгоре надолу.

"Това е стратегия, която дава приоритет на краткосрочните цели на политическия контрол над средносрочните цели за растеж и развитие", обяснява Опер. "Държавните предприятия няма да могат да запълнят празнината, предвид по-слабите стимули за печалба и по-строгите структури за контрол."

Държавните предприятия, въпреки че са важни инструменти за контрол на партията, са известни със своята неефективност - както при разпределянето на ресурси, така и в конкуренцията с частни фирми. Те допринасят много по-малко за общата заетост, отколкото частните фирми, и представляват цели 70% от корпоративния дълг в Китай извън финансовия сектор. Това представлява заплаха за финансовата стабилност и икономическия растеж.

Въпреки това е ясно, че Си подкрепя насърчаването на държавния сектор и воденето на такива предприятия.

По време на предишни репресии през 2017 г., този път срещу високо летящи финансови магнати, Си говори открито за значението на комунистическата партия като сърцето на всичко в Китай, включително икономическа политика, насочена към напредък на държавния сектор.

"Си поема Китай по път, по-рисков от алтернативата", на мнение е Цанг от SOAS.