Глобалният корпоративен данък цели да обезсмисли офшорните зони?

Глобалният корпоративен данък се свързва с възможност за консолидиране на печалбите, където мултинационалните компании имат присъствие, например Google в Ирландия. Поради съпротивата от редица европейски страни като Франция за въвеждането на отделни данъчни правила за облагане на технологичните компании, се наложи да се координират тези усилия и се постигна общо съгласие за това как да се облагат, така че всичките страни да бъдат заинтересовани. Това заяви Евгений Кънев, управляващ съдружник в ИКК "Маконис", в ефира на предаването "Светът е бизнес" с водещ Ивайло Лаков.

Повод за коментара беше срещата на Г-7 във Великобритания, на която лидерите от групата подкрепиха идеята за глобален корпоративен данък от 15% за най-големите технологични компании.

"Това означава, че една корпорация ще бъде длъжна да плаща минимум 15% корпоративен данък общо. Ако например България откаже да облага тези корпорации с 15% данък, то разликата отива там, където компанията е избрала да бъде облагана“.

Има два стълба – първият касае данъчната база, вторият – ставката. Данъчната база се формира в зависимост от това каква норма на печалбата се образува от една компания на един пазар. За самите компании ефективното облагане няма да се промени – то е момента около 15%, поясни Кънев пред Bloomberg TV Bulgaria.

"Глобалният данък, който трябва да платят корпорациите, е 15 %. Ако те плащат под 15%, разликата до 15%  трябва да бъде платена в тяхното седалище, т.е. САЩ. Големият смисъл от тази реформа е да се обезсмисли бизнесът с офшорните зони“.

С промяната на администрацията в САЩ се върна и мултилатералното сътрудничество, което е важно с цел възпиране на Китай и Русия. Такава цел има и предложеният инфраструктурен план на по-бедните страни и обещанията за дарение на 1 млрд. ваксини срещу коронавируса, каза гостът.

Според Кънев има много голяма съпротива от Китай и Русия срещу плановете на Г-7 за ролята в развиващите се страни и Тайван и това ще бъде основната точка на търкания между двата образни лагера в следващите десетилетия. „Много хора се притесняват, че може да се стигне и до военни действия между САЩ и Китай.“

Пандемичният шок не се състоя що се отнася до пазара на сливания и придобивания на компании, каза Кънев. „Имаше неизвестност в началото на пандемията, но след това даже се намалиха очакванията на продавачите, което помогна за по-бързото приключване на сделките.“

"Чуждестранните инвестиции в България са предимно в индустрията, където страната е интересна като производствена база. На вътрешния пазар за хранителни стоки тече процес на интеграция и консолидация. Има интерес към ВЕИ сектора заради възможностите за изграждане на нови мощности. ИТ секторът е горещ както винаги – за фирми със собствен софтуер и екипи.“

Големите количества свободни пари на световните пазари стимулират сливанията и придобиванията, допълни Кънев. „Пазарът се дели на компании, които притежават патенти, ноу-хау, брандове и компании за ресурси, с доставчици на услуги за големите компании, местоположение, качествени човешки ресурси, където България е по-известна.“

Според Кънев има позитивна промяна в бизнес климата в България най-вече заради промени, свързани с прехода към зелена икономика. „Компаниите се подготвят за този преход. Частните инвестиции в сектора и средствата по Плана за възстановяване би трябвало да направят страната по-атрактивна за бизнеса".

Повече за резултатите от срещата на Г-7 и пазара на сливания и придобивания може да гледате във видеото.