България създава държавна компания за зелена енергия

С екслузивна новина за създаването на първата българска държавна компания за зелена енергия започна дебютното издание на енергийното събитие, Energy of Tomorrow, организирано от водещия икономически сайт Investor.bg, част от Investor Media Group.

Първото издание на Energy of Tomorrow с фокус върху бъдещето на енергетиката се проведе на 20 април в Интер Експо Център.

Събитието стартира с официалното откриване от служебния министър на енергетиката Росен Христов, който разкри важната новина, че България създава държавна компания за зелена енергия.

„България наистина има нужда на ускоряване на процеса по декарбонизация и внедряване на зелени технологии. Енергетиката много нашумя в рамките на последната година заради цените на енергоизточниците. Също така се ускориха някои процеси на европейско ниво, като декарбонизация и алтернативни източници на енергия", подчерта министърът и представи своите стремежи за превръщането на България в европейски лидер по отношение на двата процеса.

Във фокуса на първи панел на EnergyofTomorrow с модератор Ралица Николова бяха стимулите за изграждане на енергийни мощности, цената на електроенергията в контекста на регулирания и свободния пазар, адаптирането на бизнеса чрез правилните регулации и дългосрочните договори за покупко-продажба на електроенергия. Експертите се обединиха около мнението, че регулирането и създаването на силна и адекватна връзка между държавата и бизнеса представляват важна част и база за развитието на зелена енергия и енергийната ефективност.

Евродепутатът Цветелина Пенкова обърна внимание на реформата на европейския пазар на електроенергия, свързана със законодателния акт за нетни нулеви производства. Пенкова подчерта необходимостта от правилен и балансиран енергиен микс.

„Последните години имаше трудни дискусии в рамките на ЕС относно базовите енергийни мощности. Но това се промени през последните шест месеца. Отчете се значимостта на ядрената енергия. Тя започна да попада във фокуса на законодателите, като се наблюдава интересно пречупване по отношение на настроенията относно този тип енергия“, коментира евродепутатът.

От своя страна доц. д-р Атанас Георгиев, декан на Стопанския факултет към Софийския университет, обърна внимание на пазара на електроенергия и на дългосрочните договори. Той припомни развитието на единния пазар на ЕС, което започва в началото на 90-те години на миналия век и минава през обособяването и разширяването на електроенергийния пазар. Основният стимул е бил свързан с премахването на бариерите между страните и всички изкривяващи елементи в националните политики.

По отношение на декарбонизацията Георгиев заяви, че е необходимо да се реши каква е крайната цел на този процес и как може да се постигне. Ако е налице разделение на пазара – една част е либерализирана, а друга – не, както е в България – нещата няма как да работят, допълни експертът.

Доц. д-р Иван Иванов, председател на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), коментира поетите от регулатора ангажименти относно цените на електроенергията, подчертавайки, че КЕВР поддържа една до голяма степен консервативна позиция, на базата на която предпазва енергоносителите като фактор, влияещ върху инфлацията.

„Нашите решения са антиинфлационни“, изтъкна Иванов. Той обърна внимание на предходните решения относно либерализацията на електроенергийния пазар, при които се предвиждаше до края на 2023 г. част от битовите потребители да излязат на свободния пазар, а до края на 2025 г. да бъде прехвърлена и останалата част от тях с изключение на енергийно бедните и уязвими домакинства и мрежовите услуги поради естествения монопол на електроразпределителните дружества и Електроенергийния системен оператор (ЕСО).

По темата за развитие на електроенергията до 2050 г. на сцената по време на EnergyofTomorrowсе включи и Мартин Владимиров, директор програма „Енергетика и климат“ към Център за изследване на демокрацията (CSD).

„Това, което Европа трябва да направи, за да преодолее кризата, е да намали драстично потреблението на газ“, категоричен е Владимиров. Според експерта е необходима трансформация на енергийната система и масова електрификация на всички сектори.

Ролята на цифровизацията и възможностите за съхранение на енергия обсъдиха участниците във втория панел на бизнес събитието, като модератор на дискусията беше главният редактор на икономическия сайт Investor.bg – Бойчо Попов.

По думите на Константин Киров, ръководител на отдел „Опазване на околната среда и зелени проекти“ към ПроКредит Банк, технологичните решения, които съществуват на глобалния пазар, но все още не присъстват ясно в България, играят все по-важна роля в сектора на енергетиката.

„През 2018 г. цената на фотоволтаичните инсталации вече беше започнала да спада, което накара бизнеса да види икономическата логика в това решение“. През 2019 г. създадохме продукт, с който отидохме при нашите клиенти, производителите, като им показахме какви са ползите от него. В момента виждаме огромен интерес към фотоволтаични инсталации през последните две години. По тази линия съществува финансиране. Въпросът е дали компаниите са готови да инвестират“, коментира Константин Киров.

В дискусията се включи и Радослав Кошков, вицепрезидент „Сервизен бизнес“ в Schneider Electric. Той изрази мнение, че големите корпорации, включително и Schneider Electric, отделят част от печалбата си, за да инвестират в развойна дейност и технологии.

„Търсим начин да преценим какви инвестиции може да направим, за да подобрим ефективността на нашето производство и да намалим потреблението на енергия. Това става именно чрез дигитализация“, изтъкна Кошков.

По отношение на електромобилите Константин Киров изтъкна, че те намират своето място в България, като от близо 7 години ПроКредит Банк предлага помощ за желаещите да закупят електрическо превозно средство.

„За съжаление, ние не сме приоритет за производителите на такива автомобили в момента“, коментира Кошков. „Представете си, че сме много бързи в трансформацията и утре се оказваме с десетки хиляди електромобили. Инфраструктурно не сме подготвени за това“, добави той.

По темата се включи и Димитър Димитров, изпълнителен директор на Allterco, който заяви, че обществената инфраструктура засега може да поеме натоварването, но въпросът стои по друг начин с домашната мрежа, където има риск от пренатоварване.

В тази връзка Димитров говори за новите чипове на Allterco, които няма да се продават като отделни компоненти, а ще вървят със софтуер, така че клиентите да не се нуждаят от услугите на разработчик.

Финалният панел започна с Мартин Катинов, мениджър „Енергийни проекти“ в „Аурубис България“, който коментира, че прилагането на иновативните технологични решения е неизменна част от производството при енергията на бъдещето.

Той потвърди, че се прилагат добри практики за намаляване на енергийната интензивност в „Аурубис“ – в заводите за топене и рафиниране на първичен концентрат и рециклиране на суровини, в сферата на медните продукти в България, при производството на катоди, сярна киселина и железен силикат. Катинов съобщи, че се полагат усилия да се намали въглеродният отпечатък в медната индустрия и с наличния фотоволтаичен парк вече са спестени 18 хил. тона въглеродни емисии за една година.

„Европейската комисия се позовава на водорода като главна цел на декаборнизацията, но истината е в енергийния микс и оптимизация на енергийните разходи, като целта за големите производства е да покриват собствените си нужди“, коментира, по отношение на темата за водородна вода, Драгомир Иванов, Основател на Хидродженера.

По време на енергийното събитие Ремзи Ингилизов, зам. управител на Ingiliz Group, разказа за своята семейна фирма от занаятчийския бранш, специализирана в производството на луксозни обувки.

„Модата позеленява – брандовете в световен мащаб обръщат внимание на ESG темата и са постигнали въглероден неутралитет, искат го и от своите контрагенти“, потвърди Ремзи.

„Имаме десетгодишен план и до 2027 г. трябва да постигнем нулев въглероден отпечатък и да реализираме зелени енергоизточници, като използваме произведената енергия за наша консумация", посочи той. "През 2017 г. нормативната база не позволяваше и изчакахме 2020 г.,  за да реализираме стратегията си. С инвестиция под 1 млн. лева в края на 2021 г. станахме енергийно независими с фотоволтаичните ни системи“, допълни Ремзи Ингилизов. Той спомена и въвеждането на ESG политики. По думите му те са оценени от партньорите на компанията и след “Игра на тронове” с обувките на Ingiliz Group бяха обути и актьорите в продължението на фентъзи сериала „Домът на дракона“.

Генерални партньори на Energy of Tomorrow са ПроКредит Банк и Електроход. Основни партньори са Главболгарстрой и Умни решения Shelly, част от Алтерко. Събитието се организира и с подкрепата на Schneider Electric, Аурубис България, „Индустриален Холдинг България“, Конкорд Асет Мениджмънт, Хидродженера и Енери.

Медийни партньори на Energy ofTomorrow са Bloomberg TV Bulgaria, Dnes.bg, сп. BusinessGlobal, Webcafe.bg и Money.bg.