Чужденците работници на морето бягат на Запад

Чужденците от екзотични страни, наети да спасяват сезона в Слънчев бряг, масово напускат.
Най-често си тръгват индийците, които са с отличен английски и лесно си намират по-платена работа в други държави от ЕС.

Шестима киргизстанци, работещи на Албена, последно бяха върнати от границата. Управителят видял, че ги няма и се обърнал към отдел “Миграция” на МВР. Това е пореден случай по Българското Черноморие, при който наети от чужбина работници бягат или поне правят опит да избягат от България и да тръгнат към Европа.

Според източници от туристическия бранш това вече е масова практика. Те търсят път към Германия и скандинавските страни, но са доволни и на Полша, Чехия и Унгария.

“Има и такива, които са се цанили на работа в България, но се задържат само 2-3 седмици и после продължават към Западна Европа”, коментира председателката на Регионалната туристическа камара в Бургас Деляна Цонева.
По неофициални данни в Слънчев бряг работят около 3000 чужденци и от тях поне 300 вече са напуснали, преди да им изтекат работните визи за пребиваване у нас.

“Предполагам, че има разработен канал за прехвърляне на работници от България към Западна Европа. При нас най-много напускат от Бангладеш. Двайсетина дни преди да им изтекат визите си зарязват паспортите и повече никой не ги вижда”, коментира зам.- председателят на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация Веселин Налбантов.

Самият той е крупен хотелиер и се е опарил вече с 20 бангладешци, които го зарязали в разгара на сезона. В случая те са нарушили сключения трудов договор, затова ги грози вероятността да се сдобият с черен печат в паспортите.
Налбантов е категоричен, че правителството трябва да вземе отношение.  “Въпросът трябва да се реши на държавно ниво, защото тепърва ще ни трябват работници от чужбина във всички сфери. Слънчев бряг е на път да се превърне в целогодишен курорт с постоянна нужда от работна ръка”, коментира хотелиерът.

“В Албена това лято работиха 730 чужденци от общо 2100 души персонал. Назначихме ги с договори за 3 или за 6 месеца. За идното лято предполагам, че ще имаме нужда от още толкова. Не можем без тях. През сезона имахме проблеми с визите на персонал от Индонезия”, разказа Маринела Цанева, директор “Експлоатация” в курорта.
Въпреки че повечето гастарбайтери в родината си получават по 100 долара на месец, 1600 лева у нас им се вижда малко и предпочитат да ги удвоят в Германия, Франция, Италия и в скандинавските държави, използвайки България като трасе да се доберят до тях.

Гастарбайтерите работят на всякакви позиции независимо от националността си - хващат се като камериерки, бармани, сервитьори, администратори, хигиенисти, общи работници в кухня. Много малка част работят на по-високо платени позиции като готвачи например. От гастарбайтерите тази длъжност е поверена предимно на хора от Турция, които имат опит с изхранването на олинклузив в техните курорти, пише 24 часа.