Младите се пазят от ипотеки, но задлъжняват за айфони

Жилищният кредит е един от най-сериозните финансови ангажименти, които човек може да поеме. Става въпрос наистина за дългосрочно обвързване - най-често между две или три десетилетия.

Забелязва се обаче разлика в нагласите на младите българи, които няма да се харесат нито на банките, нито на брокерите на имоти, споделят наблюденията си кредитният консултант Петър Илиев и анализаторът Десислава Николова, цитирани от "Марица".

Поколението Y (милениалите) и поколението Z не са готови да поемат дългове на всяка цена в името на голямата цел да имат собствен дом. Генерацията Y ориентировъчно са хората, родени между 1980 г. и 1996 г., а Z са следващите -родени между 1997 г. и 2012 година. Това не е учудващо, тъй като България се слави с твърде много собственост на имоти на глава от населението. Пак според статистиката, между 30 и 40% от апартаментите стоят празни в очакване да намерят приложение.

Младите и българите в активна възраст имат желание за собственост, но са предпазливи в сравнение с предишните поколения. Много от тях са израснали или са започнали кариерата си по време на икономически кризи, като световната финансова криза от 2008 г. или пандемията от COVID-19. Тези събития са ги научили да бъдат по-внимателни при поемане на дългосрочни финансови ангажименти.

Ключово важна подробност, особено за поколението Z, е, че те не обичат да са „закотвени“ на едно място и ценят мобилността. Те се местят често, било за работа, обучение или нови преживявания.
По-късно решават да се отделят от мама и тате

Българите живеят с родителите си средно до 30​,3-годишна възраст, сочат данните на Евростат. Съпоставката с другите европейски държави не е в наша полза ​- в ЕС средната възраст на „отбиването“ е 26,4 години. Така младите излизат доста по-късно на имотния пазар. Милениалите и поколението Z често отлагат значими събития като женитба и създаване на семейство, което намалява натиска за покупка на жилище.

Според Петър Илиев, директор „Обучения и качество“ в компанията за кредитно консултиране „Кредитланд“, Z поколението е склонно да задлъжнява с лека ръка, що се касае до взимане на потребителски кредити, влияейки се изключително много от реклама на такива продукти. Генерацията няма проблем да инвестира в айфон последен модел или някаква скъпа джаджа за имидж, но няма интерес да прави инвестиции в активи.

Той подчертава, че ако преди е било нормално родителите да бъдат съдлъжници или да оказват финансова помощ на отрочетата си, то милениалите и Gen Z искат да са по-самостоятелни и рядко се обръщат за помощ към родителите си.  

Те обследват дълго и детайлно офертите, за да намерят най-добрите лихвени условия. Онлайн платформи и мобилни приложения често играят ключова роля в този процес.  Различно с по-възрастните генерации е и това, че поколението Z, в частност, проявява склонност към по-краткосрочни кредити, които намаляват общите разходи по лихви.  

Младите българи често са наясно с алтернативни форми на кредитиране. В някои случаи милениалите и поколението Z избират по-гъвкави форми на финансиране, като партньорски заеми (P2P lending) или дори криптовалути, за да избегнат традиционните банкови кредити.

Социалните медии  играят ключова роля в оформянето на финансовите цели на младите хора. Виждайки успешни истории или красиви домове в Instagram, много млади хора се мотивират да закупят жилище дори когато това не е икономически оправдано. Съществува и т.нар. „приятелски натиск“ - когато приятели започнат да купуват жилища, това често води до желание за подражание.