Кубинците в шок, нямат захар да правят ром

Това е криза, която би накарала дори Ърнест Хемингуей да настръхне. Комунистическото правителство на Куба се затруднява да преработи достатъчно захар, за да произведе рома за любимите на писателя мохито и дайкирита, пише британският в. Guardian.

Тъй като дъждовете унищожиха реколтата на захарна тръстика на карибския остров за 2025 г., скорошен анализ на Reuters показва, че държавният монопол на Куба – Azcuba, вероятно ще произведе само 165 000 метрични тона захар тази година. За сравнение, реколтата е била 8 милиона в края на 80-те години на миналия век.

Майкъл Бустаманте, председател на катедрата по кубински и кубинско-американски изследвания в Университета в Маями, определи ситуацията като „мрачна“. „Трябва да се върнем в XIX век, за да открием толкова ниски числа“, казва той.

Куба е в хватката навсебхватна икономическа криза и през последните няколко години внася захар, за да изхранва населението си, но производителите на ром нямат лукса да внасят. „Регулациите предвиждат всички съставки да идват от страната“, казва анонимен представител на индустрията. Това е особено тревожно, защото индустрия с ром на острова е рядко светъл лъч в икономиката му.

Замесени са големи международни луксозни марки, които се конкурират на световните пазари с отличителни кубински спиртни напитки. Големите търговци на алкохол имат съвместни проекти с правителството в Хавана, често включващи мъчителни правни перипетии, за да преминат през Службата за контрол на чуждестранните активи на САЩ, която контролира продължаващото над шест десетилетия търговско ембарго на Вашингтон срещу острова.

Ромът, какъвто го познаваме днес, е открит в Куба през 1862 г., когато собственик на магазин в крайбрежния град Сантяго си помислил, че може да направи нещо по-добро от гниещите отпадъци, произвеждани тогава в казани за дестилация в плантациите на страната, обработвани от роби. Казвал се Факундо Бакарди.

Той започнал да използва колонни дестилатори за дестилация на меласа, страничен продукт от рафинирането на захарта, като подбирал съставката  на границата на чистия алкохол, преди да бъде оставн за отлежаване в дъбови бъчви. Семейството му и ромът, който произвеждали, станали най-известните в Куба, докато не били принудени да напуснат страната по време на революцията на Кастро през 1959 г.

„Производството на захар непрекъснато намалява през по-голямата част от 20 години, но особено през последните пет“, каза Бустаманте. „Мисля, че това е най-ясният сигнал за невъзможност за преодоляване на тежкото положение на икономиката като цяло“, допълва той. /Мениджър