Яйцата ще поскъпнат главоломно, ако ЕС наложи промяна в отглеждането им

Политиките на Европейския съюз, засягащи сектор птицевъдство, не са особено последователни и това допълнително затруднява фермерите в България. През последните дни отново се повдигна въпроса в ЕП дали уголемените клетки ще останат, или ще се изведат от експлоатация, коментира Ивайло Гълъбов, председател на УС на Съюза па птицевъдите в България, в предаването "Бизнес старт" с водеща Роселина Петкова.

"Ние сме единствената страна в ЕС, която прилага по-различни стандарти. Все още в останалите страни птиците се отглеждат в конвенционални клетки, като в Европа от 2011 г. насам се използват уголемени клетки, но в някои страни - като Германия - уголемените клетки намират все по-малко приложение, тъй като търговските вериги отказват да разпространяват яйцата от уголемени клетки."

Птицевъдите нямат яснота колко време ще могат законно да използват дадена технология като уголемените клетки, каза Гълъбов. 

"Нямаме алтернатива с какво бихме могли да заменим съществуващата технология. Ако ние трябва днес като Европейски съюз да се откажем изцяло от отглеждането в клетки, ние трябва да ги заместим с алтернативни технологии. Това значи, че ще ни трябва три пъти повече сграден фонд, ново оборудване, извеждане от експлоатация на неамортизирано оборудване, поскъпване на яйцата и то значително.  И това са противоречащи си мерки, които в края на краищата трябва и да се платят от потребителите."

Такова поскъпване ще се случи на фона на спекулациите от вдигане на цените заради влизането на България в еврозоната, добави Гълъбов.

Има преекспониране и неразбиране на темата с хуманното отглеждане на животни в клетки. Уголемените клетки са двадесет пъти по-големи от конвенционалните заради изисканията за хуманно отношение. Ако този тип клетки бъдат забранени, трябва да се даде гратисен период на фермерите и да им се осигури финансова помощ за преоборудване, каза Гълъбов. Ако птиците бъдат свалени на под, ще трябват средства за по-добра вентилация заради увеличеното количество прахови частици, добави той.

"Има два варианта. Или ще трябва да се получат някакви субсидии, за да не нараства главоломно цената на яйцата, или ще нарасне цената на яйцата. Нас, фермерите, ни притеснява, че ние ще станем тотално неконкурентноспособни на производители от трети страни."

Тази тенденция се развива и в момента. ЕС е станал вносител на птицевъдна продукция, докато преди десет години бе един от основите износители, добави Гълъбов.

Изискванията за хуманно отношение често си противоречат с въвеждането на нови технологии на отглеждане на животни, каза Гълъбов и даде за пример третирането на човките при кокошките и опашките при прасетата и спирането на животинския протеин във фуражите.

Друг проблем е доколко новите технологии и регулации подлежат на автоматизация. Ниското ниво на дигитализация отблъсква младите хора от сектора, каза Гълъбов, а самите насоки от ЕС насочват сектора към все по-екстензивно животновъдство, което не предполага високо ниво на автоматизация. 

"Нека първо намерим практическо решение на проблемите в животновъдството и тогава да промениме закона. Ние в момента слагаме каруцата пред коня и това ще ни изиграе лоша шега."

Какви са инвестициите, които са необходими за една модерна птицеферма, какви са промените в Наредба 44 за фермите, какви устойчиви решения има срещу птичия грип може да гледате във видеото на Bloomberg TV Bulgaria