Енергийни и инфраструктурни проекти ще бъдат засегнати негативно от ЕС регулациите за внос на стомана

Енергийни и инфраструктурни проекти в България и Съюза ще бъдат негативно засегнати от новите регулации за внос на стомана от трети страни, които оказват пряко влияние върху сроковете на реализация на стратегически енергийни и инфраструктурни проекти, както и върху разходната рамка и сигурността на доставките.

Темата е особено чувствителна за строителния сектор, за който стоманата и желязото са основна част от всеки строителен проект. За тях са заложени строго определени технически характеристики, както и предварително договорени параметри, количества и срокове на доставка.

Според новият европейски регламент, свързан с доставката на стоманата, се залага нов режим на вноса на материали, включващ мащабно намаляване на вносните квоти и с 50 % по-високи мита за количествата, които ги надвишават.

От редица сектори алармират, че въвеждането на режима върху доставки по вече сключени договори сериозно ще промени икономическите условия, при които са договорени проектите.

Основният въпрос, който индустриалният и строителен сектор у нас постави в рамките на публичната консултация на Европейската комисия, бе отражението от прилагане на мярката и налагането на по-високи мита върху вече поети договорни ангажименти и фиксирани бюджетни рамки.

Темата придобива още по-широк отзвук и значение при реализирането на публични проекти, свързани с изграждането на стратегическа инфраструктура и то при вече сключени договори, при които промяната на доставчик или продукт в кратки срокове би изисквала преминаване през нови процедури за техническо одобрение. Това от друга страна ще се отрази негативно върху вече фиксираните срокове за реализация на проекта, както и върху разходната рамка по договорите, като изменението на последното ще доведе до необходимостта от допълнително публично финансиране.

Строителният бранш и асоциациите в България обръщат специално внимание на проектите от национално и европейско значение като изграждане на газопреносна и енергийна инфраструктура, при които използваните стоманени продукти често трябва да отговарят на специфични технически параметри, стандарти и изисквания, посочени от възложителя. Възможна промяна, свързана с производител или продукт, би изисквала нова техническа оценка, промени в проектната документация и допълнително съгласуване, което неминуемо се отразява на сроковете за изпълнение и съответно би засегнало сигурността на доставките, надеждността на енергийната система и развитието на трансграничната енергийна свързаност.

Във фокуса на публичния дебат, от браншовите организации предлагат при прилагането на Регламента да бъде анализирано въздействието му върху вече сключени договори за изпълнението на текущи енергийни и инфраструктурни проекти, както и да бъде преценена необходимостта от прилагането на подходящи преходни решения.

Наред с това се предлага да бъде проучена и възможността за въвеждане на механизъм за индивидуално разглеждане на проекти, зависими пряко от вноса на продукти, обхванати от Регламента, когато те са необходими за реализирането на стратегически енергийни и инфраструктурни проекти от национално или европейско значение. Подобен подход би позволил целите на мярката да бъдат постигнати, като се гарантира възможност за своевременното изпълнение на обществено значими проекти, касаещи сигурността и конкурентоспособността на европейските страни.

Позиция изрази и европейската асоциация Build Europe, която предупреждава за сериозен риск от повишаване на цените на вложените материали при планирането на проектите, което би довело до дестабилизация на вече планирани проекти и договорени разходни рамки. От асоциацията предлагат оценката на риска за сигурността на доставките да се извършва спрямо спецификите на различните пазари и конкретни продукти, а не въз основа на общи данни за производствения капацитет. От организацията настояват за достатъчно дълги преходни периоди за прилагане на режима.