Тони и танцът й, покорил Канада

Тя е красавица, от която струи плам, грация и изящество. На дансинга е истинска фурия, която те грабва и те държи омагьосан минути след последния такт на огненото танго. Към многобройните си корони за танци чаровната пловдивчанка Антоанета Попова прибави и още една - за най-красива българка в Канада. При това с пълно единодушие на жури и публика на конкурса в Торонто.

Тони има десетки трофеи, сред които световна вицешампионска титла с партньор Антон Беляев, бронзов медал от Световните танцови игри, първи места на азиатския и северноамериканския шампионати. Остава един непостигнат трофей - световна титла в спортните танци. За нея Тони и партньорът Антон репетират упорито, часове на ден.

В името на златния медал упоритото момиче преглъща травмите и болежките. Не е от ревливите, но е плакала е няколко пъти - заради болка в коленете. Тежката травма, спомен от гимнастиката, се обажда при върхови натоварвания.

Тони е момиче с характер от малка. На 4 започва с художествена гимнастика, но е принудена да се откаже заради контузия в коленете. Тогава хореографът Иван Загорчев открива таланта за танц. Така на 6 януари 1997 г. малката Тони става ученичка на Светозар и Гергана Жекови в клуба по спортни танци „Парадайс Данс”. На тях дължи първите си успехи - само след година с първия си партньор Кръстьо Кръстев завоюват златен медал на турнир при децата, а по-късно с Димитър Черваров и при юношите. Междувременно завършва живопис в Художествената гимназия в Пловдив. Приемат я специалност "Графика" в Националната художествена академия в София, при това първа в списъка.

Но заради танца Тони загърбва блестяща кариера на художничка. Посредник на съдбата този път е невероятният танцьор с украински корени Антон Беляев, който я кани за партньорка в Канада. И Тони отлита за Торонто с няколко чанти с платове за нови костюми. 6 г. по-късно е вече световна звезда.

„Танците са като наркотиците, започнеш ли, трудно спираш. Дават много - дисциплина, самочувствие, добра фигура, силна психика. Но и ти отнемат много - детството, гаджетата, купоните. Ако си готов да платиш цената, продължаваш напред“, казва тя пред „Марица“.

Родният Пловдив има специално място в сърцето й. „Ако някога се върна да живея в България, то това ще бъде само в Пловдив. Има нещо специално в този град, някаква мистичност, бликаща от хилядолетната история на града. Танцувала съм като много малка на Античния театър и с удоволствие бих го направила отново, този път с Антон и с малките ми ученици“, признава Тони.

Водила е Антон в родния Пловдив няколко пъти - из Стария град, на Античния, в своето училище СОУ „Свети Климент Охридски”. Той се влюбил в чара на Главната.

„Природата и хората ни са чудесни, но народът живее бедно. В Канада има държавност, ценности, хората са усмихнати. Бих създала семейството тук, но може би един ден ще се върна в България. Бих искала да помогна да се променят нещата, които не харесвам. Искам най-доброто за България. Като бях малка, дори си мечтаех да стана президент - доста дръзка мечта, но знае ли човек“, заключава шампионката Тони.