От кухнята на SAS: Антъни – как се оцелява в спецчастите?

Антъни Мидълтън е главен обучаващ в хитовото предаване "Специалните сили: Кой се осмелява да спечели" (SAS : Who Dares Wins). Роден в Портсмут и израснал в провинциална Франция, Ант решава да стане част от въоръжените сили и не спира, докато не постига целта си. Той се присъединява към Special Boat Service (SBS) през 2008 г. и прекарва четири години там. SBS са морските спецчасти на Великобритания и са побратими на SAS.

Той е скаут, снайперист, водач. Преди да се присъедини към SBS, Ант служи при кралските морски пехотинци и в 9-ти Парашутен ескадрон на кралските инжинери, което означава, че е постигнал "светото триединство" на елитните части на Великобритания (P Company, Commando Course, UK Special Forces Selection).

Предаването тръгва на 12 септември по Viasat Explore, а със съдействието на телевизията Мидълтън сподели любопитни подробности пред Dnes.bg от своя изпълнен с адреналин живот.

Животът ти вероятно е изпълнен с адреналин. Кое е най-екстремното ти изживяване дотук?

Най-екстремните ми изживявания са самите операции, да се качиш на хеликоптера и да знаеш, че ще изложиш себе си и хората си на риск. Притокът на адреналин, този коктейл от страх, вълнение от неочакваното или това, което предстои, този коктейл от емоции се получава именно в онези екстремни ситуации, които сами по себе си са най-крайното ми изживяване. Не толкова завършването на дадена операция, което е по-скоро облекчение, а тръгването на мисия, когато знаеш, че се излагаш в опасност.

Какви качества трябва да има един боец от Специалните сили, освен физическите?

Трябва да си готов да се раздаваш. Трябва да си готов на най-голямата жертва. Когато отиваш на мисия, не знаеш дали ще се върнеш, но знаеш, че ако животът на човека до теб бъде застрашен, ти ще се изложиш на риск заради него. Бих направил най-голямата саможертва не само заради екипа си, но заради самата мисия.

Затова трябва да имаш нагласа за себераздаване. Трябва да си много добре обучен, но тази нагласа за жертвоготовност е много важна. Себичните хора не могат да постигнат това и няма да издържат курса. Действително да осъзнаваш, че ти си на последно място, всичко около теб, мисията и хората са преди теб по важност. Това е много важна нагласа за един боец от Специалните сили.

Кой е най-яркият ти личен спомен?

Трябва да е било, когато се изгубих във фаза "Планина" на Brecon Beacons. Напълно се бях изгубил и това зрънце съмнение се прокрадна в мен. Казах си: "Ето, изгубих се, явно не съм достатъчно добър". Не изпълних заданието и трябваше да се отдръпна за пет минути, да си сваля раницата и да се замисля за причината да съм тук. Знаеш, че си добър войник. Трябва да проследиш стъпките си наобратно и да се опиташ да стигнеш за определеното време. Цялата тази емоция: "Провалих се, ще се върна при частта си с подвита опашка", е много ярък спомен, защото за миг си представих как всичко това, за което съм тренирал, ще отиде на вятъра, но успях да се овладея, абстрахирах се, преоцених ситуацията, стегнах се и стигнах до следващия пункт.

Колко важна е физическата сила? Случвало ли се е някой да мине през селекционния процес, защото е много едър?

Никога не преценявам на външен вид. Имаме някои момчета, за които никога не би предположил, че са в спецчастите. Дребни, хърбави и не можеш да им се начудиш как носят цялата тази тежест по целия този път. Има и някои доста заоблени типове, за които си казваш, че никога не биха се побрали в униформата. Така че никога не преценявайте по външния вид, довери се на селекционния процес. Никога не преценявам по начина, по който някой изглежда. Влизам с напълно отворен ум, почти със затворени очи и после наблюдавам качествата и характеристиките на човека и го преценявам по това, не по външността му.

Джунглата и насокомите ли са най-големите врагове на кандидатите или те сами са си такива?

Със сигурност не са насекомите. Джунглата – самата клаустрофобия на джунглата. Има джунгла навсякъде. Не можеш да й се измъкнеш. Цялото това чувство, че джунглата те е погълнала. Има влажност над 90%, от която буквално не можеш да дишаш. Чувстваш клаустрофобия. Това само по себе си пречупва много мъже, чак след това идват насекомите, ухапванията, свъзаните с това възможни зарази, ето затова фаза "Джунгла" е най-трудната. От 202 момчета, които започнаха курса, мисля, че само 30 го завършихме, а това дори не е наполовина на обучението. Всички тези елементи – самата джунгла, останалите гадости и това, че трябва да функционираш на свъръхобороти – ето затова я има тази фаза.

Какво правиш в личния си живот?

В личния си живот, прекарвам много време със семейството си. Когато не съм на работа, съм с жена си и децата. Разбира се, всичко е свързано с тях. Те са моят приоритет. Иначе, всичко зависи от работата ми. И чак ако ми остане някакво време, имам и някакъв социален живот, но семейството ми е на първо място. Но аз тренирам всеки ден, или през ден, по четири-пет пъти на ден. Затова като вземеш предвид семейството, тренировките и работата, не остава много време за друго.

Какви други предизвикателства ти предстоят? Имаш ли някакво мечтано постижение?

Да, искам да продължа да се предизвиквам. Мисля, че медийният свят, в който се озовах, е добър преход от армията, адреналинът не е толкова висок, но правя много подобни неща, свързани с оцеляване. Има много дръзки неща. Много военни неща. Така че моето предизвикателство е да успея в медийния свят. Обучавах се да стана най-добрия войник, а сега ще се обуча да бъда най-добрия цивилен и да постигна възможно най-много. За мен това сега е само начало и се надявам с бъдещите си постижения да бъда вдъхновение за младите, да мога да ги мотивирам, да им помагам, да ги насърчавам да осъзнаят, че ако си поставиш нещо за цел, може да постигнеш велики неща. За мен медиите са следващият свят за завладяване.