Дара: Наложи се да порасна бързо

 

Darbie ме наричат всички фенове още от периода ми в X Factor. Образът й се появи в мой сън. Тя е алтернатива на Barbie – в нея няма нищо изкуствено, бонбонесто и позьорско. Тя е независима, има глас и знае как да го използва, за да бъде чут.  Пеенето е нейната супер сила. Darbie е момиче, което не се страхува да си развали маникюра, за да си оправи гумата на колата, нарича нещата с истинските им имена, кара сноуборд, зарибена е по компютърните игри и може да зареди ТЕЦ с енергията си на сцената. Парчето иначе го направихме за един следобед в студиото на „Вирджиния Рекърдс“ с Моноар. С него имаме яка творческа химия и нещата ни се получават от раз. Българския текст създадохме с Павел и Венци Венц.

 

 

 

Да речем, че това е  едно израстване на образа. Иначе феновете се срещат с Darbie всеки път, щом се появя на сцената. Ще ви издам, че обикновено Darbie носи тоалети по мой проект и изработка на мама.

 

 

 

Не мога да ги разграничавам и да кажа коя ми е по-любима от друга. Всички си имат различна енергия, емоция, различен заряд. Те са като мои деца, всичките си ги обичам.

 

 

 

Кариерата, със сигурност, ми е отнела част от времето, в което е трябвало да съм приятно безотговорна, да релаксирам и да се чудя на кой купон да ида по-напред. Но това е за добро, защото научих доста ценни уроци, които сега виждам, че убягват и на доста възрастни. Единият от тях е, че нищо не идва на готово и трябва здраво бачкане, за да отскочиш на друго ниво.  Популярността при мен дойде още преди да навърша 18 г.  и фокусът ми се измести към кариерата, към това да се събера и да овладея тази промяна по най-добрия начин.  Повечето ми връстници тепърва започват да осъзнават с какво искат да се занимават, а аз вече съм в час и се уча да бъда все по-добър автор на песни.

 

 

 

Аз исках да ми се случи. Винаги съм била готова за скок, за следващата крачка, която ще ме изкара от зоната ми на комфорт. Само така мога да сбъдвам мечтите си.

 

 

 

Да ти кажа, не съм бягала от училище. Но с приятелите ми ходихме на актьорска школа и постоянно излизахме на центъра да изнасяме различни монолози. Правихме се на испанци и успявахме да заблудим минувачите, че наистина сме такива. Влизахме в различни магазини и говорихме на всякакви чужди езици, само за да хвърлим продавачите в джаза и да се посмеем. Веднъж влязохме в магазин за кожа, и така заблудихме продавачката, че тя се сучпи да сваля закачалки и да ни предлага дрехи. Два дни по-късно като й заговорихме на български, не ни отрази въобще, даже за „добър ден“.

 

 

Естествено! Това ми е родната земя, диамантът, който ме зарежда с енергия. Когато имам почивки от работата, си ходя там, особено сега - все пак е лято.

 

 

 

Да работя и да се прибирам при семейството си във Варна. Не ми се ходи на някаква голяма и продължителна екскурзия, защото и това изморява.