Юли Тонкин: Когато няма желание, има оправдание

Да направи човек съвършен, да му помогне да открие щастието и да се нарече успешен е сред начинанията на Юли Тонкин - автор на "Несеминарът", където говори за личностно развитие. И ако за мнозина това е дълъг процес, за който не стига цял живот, то Тонкин вярва, че всеки може да промени живота си – "тук и сега". Написал е вече няколко книги по темата, като сред тях са "Нечовекът", "Ново начало" и "проДавай". Вече е готов и с нова книга.

С какво тя е по-различна от останалите?

Новата книга се фокусира върху нещото, което най-много ни убягва, а именно щастието. То ни се изплъзва най-често, защото  не е точно умение, свързано с ума, а по-скоро нещо, което трябва да си припомним,  не да научим. Новата книга всъщност е припомняне и голямата разлика между другите книги е, че няма ново умение, което да научим, а старо припомняне на нещата, които всички знаем, но сме забравили.

Къде да ги търсим – в детството ли е разковничето, което да ни помогне да преоткрием силите си?

Те са тук и сега. И винаги са били. Когато ги търсим в миналото няма как да бъдем щастливи, защото щастието е тук и сега и само него трябва да търсим. Настоящият момент е вратата към щастието. Бъдещето е илюзия, миналото е спомен. Щастието е тук и сега. В книгата има процес, свързан с медитация, която прехвърля нашето внимание в "тук и сега".

Кога усетихте, че може да давате съвети на другите?

Това се преобърна, когато бях професионален покер играч. В началото много изследвах играта на другите. В един момент всичко се преобърна и започнах да изследвам моята игра. Видях, че когато се съсредоточавам върху нея, играта на другите няма значение. Тогава започна този процес на личностно развитие. За мен това е запознаване с нас самите. Припомняне кои сме. Не бих казал, че давам съвети на другите, а споделям какво съм открил за себе си. През годините стана така, че когато споделям какво съм открил за себе си, хиляди се припознаха и започнаха да откриват неща за себе си, които работят.

Психоаналитиците биха казали, че е нужно много време за това?

Нужно е само един момент и това е този момент, в който взимаме решение. Много хора казват, че е трудно, но всичко което е нужно е едно решение. Всички знаем, че когато има желание има начин. Когато няма желание винаги има оправдание.

Бърка ли се щастието с успеха или са взаимно свързани?

Щастието е основа на успеха. Успехът никне от плодородната почва на щастието. Това, което се случва в съвременното общество е обратно. Хората си мислим, че трябва да сме успешни, за да стигнем щастието. Но не е така -  когато сме щастливи, всяко начинание, се превръща в успех. Бих казал, че успехът е следствие на щастието и повечето хора търсят щастието във външни изяви, вещи, предмети, взаимоотношения, но истината  е, че когато сме щастливи, ставаме успешни във всяко едно начинание.  Така че бих казал, че щастието е фундамент, плодородната почва, върху която расте успехът.

Кои са най-честите проблеми, с които хората се обръщат към вас?

Не бих обобщил. По-скоро мисля, че огромна част от хората не осъзнават скритите си ресурси. Това е следствие на тази догма, която тегне, че "Крушата не пада по-далече от дървото", "Няма как да си успешен в България" и всички тези ограничаващи вярвания. Според мен е много важно да ги превърнем във вдъхновяващи вярвания. Да имаме надежда и да я даваме на себе си, но и на другите. Всеки човек намира в мен, както и във всеки друг, нещо специфично, което е за него. Към мен се обръщат много хора  с въпроси как стратегически да построят бизнеса си. В медийното пространство съм известен като мотиватор, но тази мотивация идва от резултатите, които постигам аз  и клиентите ми. А и не мисля, че съм мотиватор. По-скоро правя стратегии, благодарение на които човек е склонен да поеме действия и да постигне резултатите, които е мечтал.

По време на кризата и на изолацията, вие усетихте ли хората да са по-обезверени или тепърва ще го усещаме?

Много зависи за кои хора става дума. Познавам много, които фалираха, не успяха да свържат двата края. Познавам и други, които направиха много пари и вдигнаха бизнеса си на тотално различно ниво. За тях случващото се беше невероятна възможност. Всичко зависи от гледната точка и всички знаем, че монетата има две страни. Определено тази изолация и криза донесоха много щети, беди и страдания на много хора и аз екипът ни се опитваме да помогнем чрез различни събития. Направихме събитие, в което участваха триста различни бизнеса и дадохме различна гледна точка. Когато е криза, хората се фокусират върху въпроса как да оцелеем. Това е грешната стратегия. Трябва да се фокусираме как да дадем повече на нашите клиенти, защото бизнесът е да служи на хората. Но повечето хора, като стане трудно се фокусират върху "мен" и "аз", "как да оцелея и свържа двата края". Именно тогава трябва да се фокусираме върху другите – как да им помогнем да постигнат резулати. В крайна сметка парите са вследствие на стойността, която придаваме на пазара.

По-различни ли сме от другите нации в откриване на щастието?

В случая е много важно да не обобщаваме. Когато кажем, че хората говорят нещо, да се питаме кой говори всъщност. Дали това го е казал наш приятел, който едва свързва двата края, или репортер по новините, някой човек  който разбира. Важно е да настроим нашия слух и чуваемост и да мислим критично. Време е не да слушаме хората, а да гледаме какво правят. Важно е всеки да си направи един по-сериозен рисърч и да види начина, по който живее. При мен идват онези, които са направили този рисърч и голямата разлика между говорене, правене и живеене. Ако мога да направя едно послание, то е: Не слушайте какво говорите, а какво правите. Защото то се превръща в навиците ни и съответно в живота, който живеем.

Какъв е вашият ключ за щастлив живот?

Няма ключ, това е като шкафчетата в съблекалнята, в която не трябва да си носиш ключ, а да помниш код, който е от четири цифри - 0000 и не ти пука, че някой ще ти го отвори. Моят ключ към щастлив живот е да го споделям с другите. Моето шкафче никога не е заключено. За мен щастието е да съм отворен, да приемам и да живея без да ми трябва ключ. Тук някой може да каже: "Ами да, но така някой може да открадне нещо". Аз истински вярвам, че всички сме едно и не е нужно да се заключваме, а да сме по-отворени към света и другите хора.