Антон Овчинников: Основната сила на всяка държава е изкуството

От 23 до 25 октомври украинската професионалната танцова платформа Zmina ще гостува в РЦСИ „Топлоцентрала“, за да запознае публика и професионалисти с различи аспекти на танцовото изкуство. Разговаряме с Антон Овчинников за спектаклите Dance Macabre и „Следите“, както и за богатата тридневна програма, която публиката може да посети в РЦСИ „Топлоцентрала“.

Здравейте, тази седмица българската публика ще се запознае с танцовите проекти на платформата ZMINA. Какво ще представи програмата?

Програмата на Украинската танцова платформа в София ще представи на българската публика пет различни събития. Основните събития за публиката са:

Представяне на два спектакъла на живо - Dance Makabre, Immortal Dance и The Traces, както и на Украинската танцова платформа. Част от събитието е прожекция на трите танцови филма, създадени специално от украински хореографи. Филмите бяха създадени всъщност през август тази година. По време на дискусия с български професионалисти в областта на танца и изкуството и тридневен уъркшоп ще се опитаме да свържем украински и български професионалисти, за да споделят своите танцови практики и опита си в студиото.

Следващите няколко дни ще работите съвместно с български танцьори. Какво участие ще имат те в спектаклите?

За участие в семинара поканихме седем украински хореографи. Четирима от тях все още живеят и работят в Украйна, а трима от тях сега, след началото на руската инвазия, работят в чужбина, а именно в Испания, Финландия и Чехия.

Идеята ни беше да създадем професионално пространство, територия, на която хореографите да възстановят връзката помежду си, да споделят практиките си, да споделят изкуството си, да споделят професионалния си опит и може би да намерят възможности да започнат нови сътрудничества, нови съвместни проекти. Това беше и причината, поради която поканихме български хореографи, професионалисти в областта на танца, и искаме и те да споделят своя опит и да получат нови професионални партньори, може би в бъдеще за сътрудничество, за каквото и да било.

Мисля, че накрая ще имаме до 15 професионалисти в областта на танца от Украйна и България, което е доста добър брой, защото всички те са наистина утвърдени артисти. Трябва да добавя, че никой от тях няма да участва в представленията. Работилниците са планирани само като практика за споделяне на танцови умения с цел развиване на професионални мрежи.

Няма как да не коментираме социалните измерения на танца и в този ред на мисли  - може ли ектремната среда да бъде задвижваща за изкуството?

Не можем да не коментираме социалното измерение на танца и в този ред на мисли - може ли икономическата среда да бъде движеща сила за изкуството?

Това е един доста сложен въпрос и единственото, което искам да кажа, е, че икономическата среда винаги оказва влияние върху развитието на изкуството във всяка страна, но това влияние може да бъде много различно. В историята на съвременното изкуство имаше време, когато художниците протестираха срещу комерсиализацията на изкуството и комерсиализацията на обществото. Те протестираха дори срещу капитализма.

Не ми харесва много идеята, че, както казваме на украински, истинският художник трябва да е винаги гладен, което означава, че истинският художник може да работи, без да му се плаща, защото художниците работят само със страстта си. И ако не му е платено, работата му не е платена, това означава, че той не се влияе от нечии пари, а работи само с въображението си. Но и това не е вярно, защото изкуството също е работа, а всяка работа трябва да бъде платена. Художникът, като човешко същество, трябва да има пари за работата си и да разполага с достатъчно пари, за да плаща за живота си и за разходите си.

Така че не мисля, че има пряка връзка между икономическото развитие и развитието на съвременното изкуство, но определено тази връзка съществува. Тя обаче е много по-сложна, отколкото можем да говорим за нея. В тази връзка има много различни плюсове и минуси.

Какво послание ще предаде на публиката спектакъла Dance Macabre, който ще представите на 24 октомври? Може ли да надживеем смъртта чрез танца?

Мисля, че идеята за танцовия спектакъл не дава отговор на въпроса можем ли да оцелеем или да умрем чрез танца, а е по-скоро... Става дума по-скоро за преплитането между живота и смъртта в света, в който живеем сега.

Така че сега има... Животът и смъртта са толкова близки помежду си. И границите между тях са толкова тънки, и така животът ни става като танц между смъртта и живота. И тази идея е особено близка на украинците, които сега живеят в Украйна, подложена на руски атаки всеки ден.

Може ли да кажем, че вторият спектакъл „Следите“ е продължение на една история?

Всъщност, това е различна история. Спектакълът е създаден от украинската хореографка Татяна Знамеровска и се основава на идеите на психолога Карл Юнг за колективното несъзнавано. А именно става дума за идеята, че действията ни в настоящето са обусловени от случилото се в миналото и нашето поведение е огледало на предишните поколения.

Връзките с тях не се ограничават само до паметта. Спектакълът Следите е танцова визуализация на купищата психологически травми, причинени от исторически трагедии. Те показват как културата ни, социалните ни отношения и съдбата ни могат да бъдат определени от миналото. Но си струва да помним, че тези отпечатъци могат да бъдат и ключът към промяна на сценария на нашето бъдеще.

Какъв ще бъде фокусът на панелната дискусия, с която ще завърши събитието?

Всъщност фокусът на дискусията е върху танцовите общности. А може би и по-широко - артистичните общности на нашите страни, на Украйна и България. Мисля, че поради икономическите трудности имаме повече или по-малко еднакви проблеми. Искам да кажа, че артистите, когато вече са се утвърдили, търсят по-добър живот и търсят възможности да се преместят в западноевропейските страни с по-добра икономика, където могат да получат много по-добро заплащане за работата си.

И в тази ситуация ми е интересно да поговоря за начините, по които общностите могат да оцелеят и какво всъщност означава да си част от общността, какво означава това за украинците, които сега имат много украински хореографи, работещи и живеещи в цяла Европа. И през цялото време мислим как можем да запазим връзката между тях и да им помогнем да запазят чувството за общност, дори и да са в чужбина.

И това е темата, по която бих искала да поговоря и с българските колеги, как се чувстват те и смятат ли, че за тях е проблем това, че артистите сменят държавите си и отиват в чужбина. И въпросът е дали те продължават да имат тази идентичност, че са български артисти, дори когато работят някъде, не знам, във Франция, в Белгия, в Германия, където и да е другаде.

Така че, какво означава общността и как можем да си помогнем вътре в общността, как можем да си помогнем един на друг.

Защо е важно да има обмен на артисти и култури и как това може да промени пейзажа на артистичната сцена?

Вярвам, че изкуството и културата са една от основните сили за развитието на страните, на всяка страна. И затова смятам, че обменът и връзката между творци от различни страни са толкова важни, за да има баланс между знанието, културното развитие и културната идентичност на различните страни.

Мисля, че тази връзка между професионалисти в областта на изкуството от различни страни помага на всяка нация и всяка култура да открие своята специфика, да открие специфичния начин на виждане на света на хората от страната, към която принадлежи културата. Така че да, мисля, че това е причината, поради която трябва да общуваме и да обменяме нашите култури и изкуство.