Видимите кратери сочат само за половината от ударите на Луната

Луната може да е известна с осеяната си с кратери повърхност, но те са свидетелство само за около половината удари по нея, съобщи Дейли мейл.

Учени от Мазачузетския технологичен институт и университетите Пардю и Обърн стигнаха до този извод, след като разработиха по-точен начин за проследяване на историята на ударите по лунната повърхност. Той включва изучаване на плътността на скалите върху повърхността и под нея, както и порьозността им.

Когато се е образувала Земята преди 4,5 милиарда години, астероиди, комети и космически отломки са се движели из Слънчевата система и са удряли младата планета и спътника й. Това е дало силно набраздения облик на Луната, който се вижда днес. Бурното време приключва преди около 3,8 милиарда години. Оттогава ударите са по-слаби и по-редки. Ранното бомбардиране обаче създава фрагментирана порьозна кора с огромни дупки, стигащи доста под повърхността.

Учените изследват именно порьозността, за да научат повече за историята на Луната. Те използват измервания на повърхностната гравитация, направени от НАСА, за да бъде създадена подробна карта. Анализът им разкрива, че зоните около най-младите кратери са най-порьозни, а по-старите са заобиколени от по-плътни скали, предава БТА.

Изследването обхваща 77 кратера на възраст от 4,3 милиарда до 3,8 милиарда години. След това специалистите моделират как порьозността се променя по отношение на възрастта на кратера.

Хипотезата на експертите е, че по-старите кратери са излагани на повече удари и те компресират околните скали. Затова порьозността под по-новите кратери е по-представителна за първоначалните условия на Луната.

Освен това Луната е бомбардирана толкова много, че на повърхността се вижда не история с всички удари - от даден момент един сблъсък заличава следи от предишните, обясни съавторът на изследването д-р Джейсън Содърблум. Това, което е остава, е различната порьозност.

Според предишни изследвания броят на ударите е 10 пъти по-голям от останалите кратери. Сегашното насочва, че те са били по-малко, но все пак повече от виждащите се сега следи.

Симулациите показват, че в началото на сблъсъците преди 4,3 милиарда години лунната порьозност е около 20 процента. Преди 3,8 милиарда години тя е станала 10 процента и оттогава е стабилна.

Статия за изследването е публикувана в сп. "Нейчър джиосайънс".