Изкуственият интелект отваря пропаст между поколенията у нас

Изкуственият интелект (AI) не просто се превърна в двигател на четвъртата индустриална революция, но и изведе редица научни и технологични постижения на качествено по-високо равнище. Той все повече се настанява в ежедневието на хората, а лесният достъп до него предизвиква оживени дискусии за приложението му, ползите, рисковете и необходимостта от регулация.

Проучване на технологичния гигант Гугъл от началото на 2025г. показва, че 48% от населението в глобален мащаб ползва генеративни AI приложения за все по-разнообразни цели като забавление, търсене на информация, подпомагане на работата и образованието си. Според същото проучване потреблението в Европа достига 42% от пълнолетното население.

Къде сме ние?

Агенция Алфа Рисърч проведе национално-представително проучване, което показва, че българското общество е на средно европейско равнище по потребление на генеративни AI приложения. 44% от пълнолетните българи ползват приложения като ChatGPT, Gemini и др. подобни, а 56% все още не. Използването им обаче е относително ограничено като честота (13% активно, 31% - в отделни случаи).

Подобно на други страни, и у нас AI приложенията очертават сериозна пропаст между поколенията и отделните образователни групи. Колкото по-млади и колкото по-образовани са потребителите, толкова повече се допитват до AI. Всеки трети младеж на възраст 18 – 29г. в България заявява, че го ползва активно, докато 81 на сто от най-възрастните нямат досег с такива приложения. За средните поколения генеративният AI е познат, но все още не е ежедневие. Образователният статус прави картината още по-диференцирана. Основни потребители са хората с висше образование (62% ползват, 38% - не), а сред най-ниско образованите ситуацията е диаметрално противоположна (21% ползват, 79% - не).

Българските граждани са на средно европейско равнище по степен на проникване на AI приложения, но в догонваща позиция от гледна точка на целите на ползването им. Европейците се ориентират към тях еднакво активно за лични нужди (търсене на информация, забавление) и в изпълнение на професионални или образователни задачи. Българинът се обръща към генеративния AI два пъти по-често от личен интерес (36%), отколкото за да постигне по-висока ефективност в дейността си (18%) – тенденция, която доминира във всички социално-демографски слоеве, вкл. най-младите и най-високо образованите.

Все още ниската честота и дисбалансът в целите, за които се ползва, предопределя и противоречивата нагласа на българина към изкуствения интелект. Към момента е налице паритет в оценките, с лек превес на оптимистичните нагласи. 36% са на мнение, че генеративният AI ще подпомогне човечеството като стимулира развитието на науката, медицината и други важни сфери. Привърженици на тази теза са основно най-активните потребители в страната – висшистите и 18 – 39 годишните. Сред други 32% от пълнолетното население доминират притесненията, че той е заплаха за човечеството. Изразяват ги най-вече хората, които не ползват AI приложения – най-възрастните и по-ниско образованите.

Ентусиазмът и страховете, с които обществата (вкл. българското) посрещат навлизането на изкуствения интелект не прави изключение от добре познатото в исторически план отношение към иновации със силен социален, икономически, научен отпечатък. Много от тях са посрещани с противоречиви нагласи и само опитът се е наложил като убедително доказателство за тяхното значение. По този път по всяка вероятност ще преминават и възприятията за изкуствения интелект в българското общество. Интересно е, че в страни, където ползването му е по-активно, оптимизмът и разбирането за предимствата доминират отчетливо над съмненията за бъдещето на човечеството. Което означава, че пътят към все по-цялостното му използване е открит и през следващите години могат да се очакват все по-дълбоки трансформации във всички области.

Настоящото изследване е проведено в периода 7 – 14 юли 2025г. от Алфа Рисърч. Публикува се на сайта на агенцията и се реализира със собствени средства. Проучването е проведено сред 1000 пълнолетни граждани от цялата страна. Използвана е стратифицирана двустепенна извадка с квота по основните социално-демографски признаци. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю с таблети по домовете на анкетираните лица.