Има нещо гнило в... Тунис

В арабския свят протестите срещу властта не се толерират. Напротив – те биват смазвани бързо и категорично. На този фон случващото се вече близо месец в 10-милионен Тунис не може да не привлече внимание.

Масови и кървави студентски протести заливат големите градове в страната. Младежите се вдигнаха на бунт срещу безработицата, корупцията, растящите цени на храни и горива.

Правителството реагира със сила – десетки вече са загинали в сблъсъците. Но демонстрациите не стихват. Обявен е вечерен час, но младите хора искат промяна и не спират с протестите. Още по-впечатляващо е, че тези протести не са плод на усилията на опозицията. Тук не става въпрос за политически игри, а за позицията на гражданското общество.

Безредиците в Тунис са малко или много изненада за останалия свят.

Вече 23 години президентът Зин ал-Абидин бен Али, дошъл на власт след ненасилствен преврат, успява да поддържа добър имидж – илюзия за демокрация, отворена икономика, стабилност.

Северноафриканската страна залага на светската държава и следва линия срещу крайния ислямски фундаментализъм. Не случайно е доверен съюзник на САЩ и Европа в борбата срещу тероризма.

Със своите 165 хиляди кв. километра площ Тунис не е богат на природни ресурси, но за сметка на това през годините поддържа завидно икономическо развитие, залагайки на селско стопанство, туризъм и текстилна индустрия. Бедността сред населението е намаляла два пъти. Международният валутен фонд дори похвали страната за завидния растеж през изминалата година и инициативите за привличане на чужди инвеститори.

От МВФ обаче правят уточнението, че Тунис е изправен пред предизвикателството да се справи с растящата безработица и да стартира програма за създаване на работни места.

Точно безработицата се оказва и катализаторът за настоящата драма. И, естествено, наяве излязоха и други, останали в сянка проблеми.

Началото е поставено от младия висшист Мохамед Боуазизи, който в невъзможността да си намери работа се захваща да продава зеленчуци по улиците на родния си град Сиди Боузид. Местните власти обаче му забраняват, защото няма необходимото разрешително, което пък е непосилно скъпо за младежа. В пристъп на ярост и отчаяние Боуазизи се самозапалва. И запалва огъня на националния протест.

Познатите практики на репресии дават обратен ефект и още повече засилват антиправителствените настроения.

Един от символите на протеста става прочутия местен рапър Хамада бен Амор, известен като Генерала. В песен, която се превръща в химн за демонстрантите, той пее: „Господин президент, вашият народ умира!”. Явно противопоставяне на властта, каквото доскоро се считаше за невъзможно в арабската страна. Миналата седмица Амор беше арестуван.
 
Опитите да се шпионират социални мрежи и да се налага цензура, за да не могат студентите да координират действията си, пък предизвиква възмущение дори у съюзниците САЩ и ЕС, които първоначално йезуитски извръщат поглед от случващото се в Тунис.

Но сега за целия свят е ясно, че нещо се случва там. Или по-скоро вече се говори открито за това, което се случва там.

В крайна сметка президентът се задържа на власт 23 години, а партията му печели последните 3 вота с 99,9% от гласовете. С такива изборни резултати не могат да се похвалят дори фигури като Кастро, Чавез и Лукашенко.

След като икономиката вече не може да служи за щит, политическият елит започва да усеща ударите на народната „любов”. Все повече се говори за авторитарен режим, корупция в огромни размери, превръщане на Тунис в полицейска държава.   

Скорошни разкрития на WikiLeaks начертаха интересна картина. Сайтът публикува доклад на американския посланик в Тунис Робърт Годек. Според него корупцията в страната е като „слон в стаята – всички знаят, че този проблем съществува, но никой не смее да говори публично за това”.

Годек разкрива и как президентският зет Мохамед Ел Матери черпел гостите си с кисело мляко, боровинки, малини, пресни плодове и шоколадов кейк, докарани специално за него с частен самолет от френския курорт Сен Тропе. Освен това Ел Матери имал огромен тигър, който хранел с по 4-5 пилета на ден. Държавният глава пък финансирал строежа на огромен палат, където да живеят дъщеря му Несрин и въпросният зет.

„Тези и други подобни примери правят президентското семейство не просто нехаресвано, но и мразено от повечето тунизийци. Фамилията бен Али прекалява”, коментира посланикът в рапорта до Вашингтон.

В отговор на всички обвинения президентът Зин ал-Абидин бен Али обвинява „чужди елементи” за напрегнатата ситуация в страната. Освен това обещава солидни държавни инвестиции за създаването на 300 хиляди работни места в следващите 2 години.

Противниците му твърдят, че подобни обещания са давани многократно, но изпълнението им е увисвало във въздуха.

Сега обаче май ще е съвсем различно.