Израел и Хамас отиват на война за Газа

Има просто обяснение за решението на Израел да вдигне мизата в Газа - защото може, защото притежава военно превъзходство. Освен това знае, че действията му остават без последствия, поне в международен план, пише „Индипендънт“.

Президентът Обама се изказа уклончиво, отбелязвайки, че до голяма степен разбира защо израелците го правят, но че се надява те да се опитат да избегнат цивилни жертви. Британският външен министър показа ясно на чия страна е Великобритания, заявявайки, че "Хамас носи основната отговорност за настоящата криза".

Дори Египет, осъждайки израелските въздушни нападения, беше предпазлив в реакцията си. Едва ли ще се намерят обаче и неколцина палестинци на Западния бряг, които биха се зарадвали да видят как Хамас яде пердах.

Единствената реална последица беше тази, която видяхме вчера, когато трима израелци бяха убити в разгара на обстрел с повече от 70 ракети от Газа. Това обаче също може да обслужва целите на премиера Бенямин Нетаняху. Колкото повече ескалира конфликтът, толкова по-сурови ще са израелските ответни действия и толкова повече Израел ще се чувства като нападнатата страна, предвид това, че премиерът се готви за общи избори след около два месеца.

Така стоят нещата, откакто Израел се отказа от окупацията на Ивицата Газа през 2005 г. И така несъмнено ще продължат да стоят още дълго време.

Причината за това е, че независимо от цялото страдание, което причиняват, относително ограничените военни действия /броят на жертвите от израелска страна беше съвсем малък преди последното стълкновение/ са допустими и дори политически изгодни и за двете страни.

Ако има мир, подкрепата за Хамас сред отчаяно жадуващите за по-добро бъдеще палестинци вероятно ще намалее. Ако има война, те ще се обединят около Хамас като единствената организация, способна да се противопостави на Израел и да му нанесе ответен удар.

Мирът обаче изглежда не е в интерес и на Израел. Той се отказа от окупацията на Газа не защото искаше жизнеспособна, самостоятелна Палестина, а защото не можеше да продължи пряката окупация над народ, чиято численост правеше това невъзможно.

Контролирането на границите, разстройването на търговията, убийството на лидери е вид окупация с други средства.

Продължителният конфликт в Газа помага да се гарантира, че разногласията между палестинската автономна власт и Хамас се задълбочават, а изгледите за всякаква палестинска държава се отдалечават все повече.

Изпращането на бомбардировачи в обстановка на постоянни и засилващи се ракетни атаки над населението ти е закономерна реакция на всяко правителство, на което предстоят избори. Именно така Израел беше тласнат към откритата инвазия през 2009 г.

Това обаче съдържа ползи и за управление, изправено пред растяща изолация в рамките на Арабската пролет, за избирането на представител на "Мюсюлмански братя" за президент на Египет, и срещу групировката Хамас, която получи подкрепа и визита от владетеля на Катар.

Каквото и да постигне под формата на допълнителни гласове за Нетаняху, ескалацията на военните действия на този етап слага край веднъж завинаги на всякакъв натиск за преговори за Палестина. Президентът Обама може да симпатизира на идеята за възобновяване на преговорите, но не смята да се намеси при положение, че няма изгледи за успех.

За да има шанс мирът, са необходими Израел, който да го иска, и Палестина, която да е достатъчно единна, че да го осигури. За първото няма особени шансове, а сега те са дори още по-малки. Още по-малко са и изгледите за единна Палестина, способна да преговаря.

Онова, което се променя, е международният контекст. Когато палестинците отидат в ООН в края на месеца да искат статут на наблюдатели /така е според оригинала - бел. ред/, Израел ще установи, че има малцина приятели, а още по-малко са онези, които го подкрепят с ентусиазъм. Тогава атаките срещу Газа няма да са от помощ.

(БТА)