Илюзията за прогрес в Близкия изток

Би било наистина прекалено лесно да си песимист относно успешния завършек на преговорите за мир между Израел и Палестина, които американският държавен секретар Джон Кери договори след много усилия.

Но този песимизъм е базиран на историята от последните 20 години на безрезултатни опити за намиране на компромисно решение, пише сп. „Тайм”. Самите разговори, планирани за следващия месец във Вашингтон, все още са под въпрос, но Кери изрази увереност, че те ще се проведат.

Има обаче достатъчно причини да се съмняваме в успеха на поредния кръг от преговори между двете враждуващи страни в този дългогодишен конфликт.

Като намерението на израелския премиер да подложи всяко споразумение на референдум в страната си. С други думи израелските граждани трябва да дадат своето одобрение, за да влезе в сила евентуална договорка с палестинците.

Но скорошни проучвания сочат, че дори и умерените израелци не биха приели голяма част от исканията на палестинската власт, особено що се отнася до поделянето на Йерусалим.

С други думи Бенямин Нетаняху, който определено не е особено ентусиазиран от отстъпки в полза на Палестина, е готов да използва обществените настроения към този момент и да постави още една преграда пред мирното споразумение.

Освен това в самата партия на Нетаняху „Ликуд” мнозинството е твърдо в подкрепа на заселването на Западния бряг. А прогонването на израелските заселници е основно условие за сядане на масата за преговори от страна на палестинската власт.

Главният коалиционен партньор на „Ликуд” пък се слави с категоричната си позиция, че Израел никога не трябва да отстъпва дори част от Йерусалим. Но територия от свещения град е още едно от основните условия на палестинците. От друга страна Нетаняху рискува падане на кабинета, ако коалиционният му партньор бъде разочарован.

Друг проблем пред прилагането на евентуално мирно споразумение е меката ръка, с която управлява Махмуд Абас.

Палестинският лидер е силно уважаван на международната сцена, където има имидж на човек, който поставя мира и компромиса на първо място. За голяма част от палестинците обаче той е човек, отстъпващ прекалено много на Израел на прекалено висока цена.

И трудно биха приели договорено от него примирие с израелците.

В тази връзка трябва да се подчертае, че Ивицата Газа, където живеят около 60 на сто от палестинците, продължава да се контролира от „Хамас” – организация, която е обявена за терористична от почти целия свят и е в постоянен кървав конфликт с Израел. Трудно може да се очаква, че ще се стигне до компромиси.

Песимизмът се засилва и от все по-широко разпространеното убеждение сред палестинците, че споразумението за две независими съседни държави, уговорено в Осло преди 2 десетилетия, вече принадлежи само на миналото.

Така много палестинци залагат не на преговорите с Израел, а на демографията – очаква се в рамките на следващите 20 години палестинското населие в региона между Средиземно море и река Йордан значително да превъзхожда еврейското по численост.

При подобно развитие и липса на решение на кризата, Израел ще се озове в много неблагоприятна роля – малцинство, което управлява мнозинството без да му дава основни права. Неслучайно бившият премиер Ехуд Барак предупреди, че такава ситуация ще превърне Израел в страна на апартейда.

От “Тайм” изтъкват и една любопитна тенденция. Исторически погледнато всички успешни договорки между Израел и Палестина са стартирали без американско участие, като впоследствие Вашингтон се е намесвал и довършвал започнатото. Когато инициатива идва от американското правителство обаче успеваемостта е почти нулева.

Говорейки за Светите земи, от древността хората там са добре запознати с възкресението. Но когато това се случи, те го наричат чудо.

Точно от това се нуждае каузата за трайно помирение между израелци и палестинци...