Какво ще стане след падането на ракетите "Томахоук"?

Водена от Съединените щати военна намеса в Сирия изглежда неизбежна, макар самият американски президент да обявява публично, че не е взел крайното решение.

Вашингтон даде да се разбере, че няма съмнение в използването на химическо оръжие срещу цивилно население от страна на режима на Башар Асад. А Обама продължава да настоява, че подобно действие на сирийската власт е прекрачване на червената линия и ще доведе до неминуема реакция.

По пътя на логиката въпросът за провеждане на офанзива срещу Сирия всъщност има съвсем ясен отговор и той е „да“. Но той е последван от редица други особено важни въпроси и един от основните е „Какво ще се случи след намесата на американците?“, пита Би Би Си.

В евентуална операция Съединените щати могат да разчитат на съюзници в лицето на поне Турция и Франция. Великобритания и Германия няма да се включват (засега).

Очакванията са, че Вашингтон ще заложи на добре изпитаните в бойна обстановка крилати ракети „Томахоук“. Те ще бъдат използвани за поразяване на стратегически цели и ще бъдат изстрелвани от сравнително безопасно разстояние от бойни кораби в Средиземно море.

От Би Би Си посочват, че тези ракети всъщност няма да бъдат използвани за неутрализиране на запасите от химически оръжия на сирийския режим по простата причина, че взрив на ракета може да разпръсне отровен газ във въздуха. 

Основни цели на интервенцията ще са придимно военни обекти – радарни центрове, командни постове, ракетни установки.

Като цяло операцията на САЩ и съюзниците им трябва да протече сравнително бързо. Кратка и остра по подобие на „Пустинна лисица“ през 1998-ма година в Ирак.

Разбираемо е, че Обама иска да се намеси и да отправи категорично послание към Асад, но в същото време не желае да влиза в кръвопролитни сухоземни битки. Ракетите от морето са идеалното средство – животът на американски войници няма да бъде поставян в опасност.

Повечето американци биха приели подобен подход – над 50 на сто са „за“ намеса, ако това не доведе до рискове за военнослужещите.

Експерти на Би Би Си обаче считат, че е твърде вероятно с такива методи операцията да не е достатъчно ефективна. Доказателство от Ирак – през 2003-та година САЩ приложиха истински „Шок и ужас“ изсипвайки десетки, стотици бомби над Багдад.

Но истината е, че без сухопътна инвазия шансът за оцеляване на Саддам Хюсеин щеше да е много голям.

Успехът на стратегията с бомбите и ракетите зависи изключително много от прецизността на разузнавателните данни, а от Сирия те са много далеч от пълни и точни.

Много често се случват и ужасни грешки – по време на войната в Косово американски снаряд удари китайското посолство в Белград.

Самият Обама споделя, че всеки военен удар ще дойде като предупреждение към Башар Асад да не използва химическите си оръжия отново.

Какво ще стане след изпращането на сигнала трудно може да се прогнозира.

Най-очакваното нещо е да се даде време на Асад за реакция – ще продължи ли репресивният му натиск върху опозицията? Ще се опълчи ли на Запада? Реално тогава е моменът, в който може да настъпи промяна в американския план и да се стигне до широкомащабна операция.

Но при „орязаната“ версия отново сред най-тежко пострадалите и най-уязмите ще се местните цивилни хора!