Сътрудничеството САЩ-Русия – лъч надежда за Сирия

След пет години неуспешни усилия за спиране на боевете в Сирия много наблюдатели се убеждават, че войната, чийто изход е неясен и която представлява катастрофа с исторически мащаб, може би е неразрешима. По-рано тази година влезе в сила примирие, което скоро започна да се разпада, после изчезна. Но тази седмица някои неща са различни, след като влезе в сила договорено от Съединените щати и Русия прекратяване на огъня.

Причините за песимизма са ясни, пише Асошиейтед прес.

Сирийският президент Башар Асад здраво се е окопал в Дамаск и изглежда готов на всичко, за да остане на власт. Той се радва на подкрепа не само сред своите събратя алауити - последователи на разклонение на шиитския ислям, а и сред християните и други малцинствени групи. Мнозина се страхуват от неговото авторитарно управление по-малко, отколкото от сценарий, при който службите за сигурност рухват и страната попада в ръцете на сунитски ислямисти.

В същото време фракциите, които се бият срещу Асад, са спъвани от съперничещи си програми и виждания за бъдещето на Сирия. Постепенно сунитските ислямисти засенчват истинските "умерени" от Свободната сирийска армия и отцепилите се от нея групи. Това придава известен резонанс на посланието на Асад, че на практика той е най-малкото зло.

Съединените щати нямат особено желание да нагазват в това блато. Правителството на Обама и неговите съюзници въоръжават и обучават някои от предполагаемите умерени бунтовнически групи, но отказват да се намесят по-осезаемо и не подкрепят призивите за забранена за полети зона в северната част на страната. Русия на Владимир Путин успя да се намеси, да укрепи позициите на Асад и да си извоюва ръководна роля.

Все пак при по-задълбочено вглеждане в обстановката всъщност се вижда известно развитие, което позволява да проблесне надежда, че с примирието, влязло в сила в понеделник, може да е била достигната повратна точка.

Удържане на армията на Асад

Приемайки прекратяването на огъня, Асад обеща да си върне цялата територия, загубена във войната. Но условията на сделката, разкрити пред Асошиейтед прес от американски служители, изглежда, замразяват много от завоеванията на бунтовниците. Предвижда се в един първоначален период да спрат всички нападения освен насочените срещу групировката "Ислямска държава", свързаните с Ал Кайда бойци и други джихадистки групи, а после да има мирни преговори.

Предишните преговори в Женева се провалиха отчасти заради това, че правителството на Асад така и не уважаваше напълно прекратяването на огъня, предназначено да улесни преговорите. То твърдеше, че взема на прицел свързани с Ал Кайда терористи, но бяха атакувани и други бунтовнически групи, а също пазар, училище и болница.

Сега този претекст не съществува: ако настоящото прекратяване на огъня се задържи за една седмица, САЩ и Русия се съгласиха да координират удари срещу клоновете на Ал Кайда и групировката "Ислямска държава", а Асад трябва да ограничи военните операции само до територията на ИД.

Следващите пет дни са от решаващо значение. На Асад все пак е позволено да нанася удари срещу свързани с Ал Кайда бойци през това време. Но ако Асад се въздържа да атакува други бунтовнически групи, а САЩ и Русия използват огневата си мощ разумно, условията на място могат да позволят преговори, които според руското външно министерство може да бъдат възобновени още следващия месец.

Може ли да бъде приет Асад?

Всички предишни усилия за мир се проваляха заради настояването на сирийската опозиция, подкрепяна от голяма част от света, че Асад трябва да си отиде - и все пак никоя страна не е готова или способна да направи това, което е необходимо за отстраняването му. Има обаче признаци, че сега това искане не е толкова категорично.

Миналия месец Турция допусна, че може да приеме Асад да играе роля в преходен период. САЩ също дискретно отстъпиха от призива си за незабавно напускане. Никое от обсъжданията по повод сегашното прекратяване на огъня не засягаше бъдещето на Асад, а единствено "мирен процес", който да последва прекратяването на бойните действия. Това може да е причина защо някои американски служители са недоволни от сделката и очевидно не искат да оповестяват точния й текст.

Един възможен път може да бъде произвеждането на наистина свободни избори под международно наблюдение, на които Асад да може да се кандидатира. ООН казва, че иска да има избори следващата година. Може би изглежда малко вероятно да се стигне до положение, при което Асад да получи демократична легитимност, но оптимистите може би разглеждат подобно гласуване като хитър начин за спиране на конфликта.

Сътрудничество между световните сили

Забележително е да се наблюдава как сега войната в Сирия превръща Русия на Путин в партньор, след като до неотдавна тя беше очерняна заради завземането на Крим и подклаждането на война в Украйна, както и заради други посегателства към предпочитания от Запада ред на нещата.

Доскоро имаше страх да не се стигне до сблъсък по невнимание между световните сили - и наистина, Турция миналата година си играеше с огъня, като свали руски военен самолет. Сега Съединените щати и Русия се съгласиха да създадат Съвместен изпълнителен център за очертаване на територията и избиране на цели за координирани въздушни удари срещу "Ислямска държава" и свързани с Ал Кайда джихадисти, който да започне работа от следващата седмица, казаха американски служители. Подобно западно-руско сътрудничество се вижда рядко и може да има отзвук дори извън конфликта в Сирия.

Сирийският клон на Ал Кайда обаче е преплетен с поддържаните от САЩ бунтовници, а това буди безпокойство сред служителите на Пентагона, които се тревожат, че Москва ще атакува подкрепяни от Америка групи. Дали неяснотата на обстановката ще раздалечи двете сили?

Изчерпване на силите

Някои войни сякаш могат да продължат вечно - помислете за Афганистан днес или за Трийсетгодишната война в Централна Европа през 17 век. Това обикновено се случва, когато никой не печели, какъвто е по същество случаят в Сирия. Но дори тогава обикновено в крайна сметка се изчерпват силите на бойците или техните боеприпаси, или търпението на света към тях.

Това се случи преди 20 години в Босна - друг конфликт, при който бяха убити десетки хиляди хора, множество бежанци избягаха в Северна Европа, а световната общност започна да се чувства все по-неудобно, наблюдавайки отстрани. Външна намеса под формата на постигнатото под водачеството на САЩ Дейтънско споразумение замрази конфликта и установи в Босна основана на етнически принцип конфедеративна структура, която изглеждаше тромава, но по някакъв начин се оказа стабилна.

Може ли нещо подобно да стане в Сирия?

Междуобщностните вражди, подклаждани от войните в Близкия изток, от шиитски Иран и сунитска Саудитска Арабия, правят определен вид конфедеративна система привлекателна за някои, които твърдят, че различните общности и етнически групи в Сирия не могат да бъдат накарани да живеят заедно след толкова много кръвопролития.

А след загиването на над 300 000 души, разселването на половината население на страната, разрушаването на големи градове като Алепо и Хомс световното търпение все още не се е изчерпало, особено като се има предвид, че в социалните медии и интернет се разпространяват кадри на ужаса, както никога преди.

През тази призма необичайното сътрудничество между САЩ и Русия може да изглежда като нещо, което е почти предсказуемо и чието време е дошло.

/БТА/