Джими Картър: Първа стъпка за Сирия? Спрете убийствата

Обявяването този месец на ново споразумение за прекратяване на огъня в Сирия е добра новина. Но липсата на доверие сред воюващите страни в Сирия и техните чуждестранни поддръжници означава, че това споразумение, подобно на предишното, е уязвимо за рухване, пише Джими Картър* във в. "Ню Йорк таймс".

То вече показва сериозни признаци за напрежение. През уикенда Съединените щати случайно бомбардираха сирийските правителствени войски. В понеделник сирийската армия обяви, че повече няма да зачита сделката, поднови въздушните удари срещу Алепо и даже беше бомбардиран конвой с хуманитарна помощ.

Все пак има основание за надежда. Ако Русия и Съединените щати искат да стигнат достатъчно далеч в своите преговори за постигане на тази сделка, тези пречки могат да бъдат преодолени. Атакуването на хуманитарен конвой, което е военно престъпление, би трябвало да послужи като допълнителен стимул за Съединените щати и Русия отново да се ангажират с прекратяването на огъня. Двете страни бяха добре запознати с трудностите, след като един месец договаряха условията на прекратяването на огъня.

Споразумението може да бъде спасено, ако всички страни се обединят засега около проста и безспорно важна цел: спиране на убийствата. Тя може да бъде по-възможна за постигане, отколкото изглежда.

По оценки на надеждни източници броят на убитите досега сирийци е почти половин милион, а още около два милиона души са ранени. Доста над половината от 22-милионното население на страната отпреди войната е разселено. Само тези потресаващи числа би трябвало да убедят всички заинтересовани, че самата война е най-голямото нарушение на човешките права и върховният враг на Сирия.

Ако искат това прекратяване на огъня да просъществува, Съединените щати и Русия трябва да намерят начини да работят отвъд липсата на доверие, подкопала предишното прекратяване на огъня през февруари. Отнасящото се за цялата страна прекратяване на бойните действия, което започна тогава, започна да рухва два месеца по-късно, след като се водеха битки в голяма част от района около Дамаск, Централна и Северна Сирия и Алепо. Подновяването на конфликта доведе през април до временно спиране на подкрепяните от ООН мирни преговори в Женева.

По-рано през годината обаче бяха предприети сериозни усилия, след като Съединените щати и Русия оказаха натиск върху своите съюзници да прекъснат боевете и да дадат шанс на преговорите. Но очакванията на американците и руснаците, че ще постигнат до 1 август споразумение по въпросите за преходното управление, бяха нереалистични. След пет години убийства и преди да може да се изгради някакво подобие на доверие, за някои изглеждаше твърде заплашително, а за други - твърде неподходящо, да се настоява сирийските страни и техните поддръжници да се споразумеят за споделяне на властта. Не е изненадващо, че те се върнаха към насилието.

Когато по-късно този месец се подновят преговорите в Женева, вниманието би трябвало да бъде съсредоточено главно върху спиране на убийствата. Обсъжданията по основните въпроси на управлението - кога да се оттегли президентът Башар ал Асад или какви механизми може да се използват за неговото заместване - би трябвало да бъдат отложени.

Новите усилия може временно да замразят съществуващия териториален контрол - без правителството, опозицията или кюрдите да слагат оръжие. Освен това може да бъдат договорени мерки за стабилизиране на условията в териториите, контролирани от тези воюващи страни, като се дадат гаранции за неограничен достъп до хуманитарна помощ - особено важно искане предвид удара срещу хуманитарен конвой край Алепо.

Този подход не е лишен от значителни предизвикателства. Чуждестранните играчи, които повече са загрижени за собствените си интереси, отколкото за разрушаването на Сирия, няма непременно да са доволни да видят фронтовите линии да остават там, където са. Русия се интересува от средиземноморско пристанище; Иран иска връзка с Хизбула в Ливан; главната цел на Турция е да подкопае кюрдските амбиции; а Саудитска Арабия е загрижена най-вече да не допусне Иран да се сдобие с още една опора в арабския свят. Тези интереси вече заплашват крехкото прекратяване на огъня.

Все пак спирането на убийствата и замразяването на статуквото променя играта от модел, при който има победители и губещи, към модел, при който никой не е губещ. На воюващите страни няма да се налага да отстъпват от жизненоважните си интереси, нито ще бъдат тласкани към сътрудничество и компромис в момент, когато доверието помежду им и към международната общност е слабо.

При сегашните условия както сирийското правителство, така и бунтовниците биха възприели всяка отстъпка или компромис като предателство. Възможността да не бъдат губещи и да бъдат спрени убийствата обаче може да бъде привлекателно предложение. Най-малкото то със сигурност би било по-трудно да се отхвърли.

Ясно е, че тези мерки не могат да се приложат за части от Сирия, контролирани от "Ислямска държава" и други организации, определени от ООН като терористични. Но ако бъдат спрени убийствата в части от страната, които не са под контрола на тези групи, е възможно бойците в техните редици да бъдат изкушени да ги изоставят и да се преместят в райони, предлагащи по-добри условия за живот. Това може да бъде значителен повратен момент в усилията за разгромяване на терористите.

Американско-руското лидерство е от съществено значение, за да проработи този подход. Всяка страна трябва да убеди регионалните си съюзници да сътрудничат. Но само това няма да бъде достатъчно. Сирийците, които са пушечното месо в тази война, трябва да направят така, че гласът им да бъде чут, като силно и ясно заявят: "Спрете убийствата." През последните пет години сирийците се мобилизираха около организации на гражданското общество, работещи по инициативи, свързани с хуманитарната дейност, правата на човека и изграждането на мир. Те също трябва да се изправят и да извикат: "Спрете убийствата!" Международните институции също трябва да подкрепят техния обединителен зов.

Вълна от обществени призиви за спиране на убийствата може да принуди сирийските воюващи страни и водещите регионални и международни играчи да обърнат внимание и да предприемат действия. Когато убийствата спрат, сирийците могат да работят за възстановяване на загубеното си достойнство, което ще бъде от съществено значение за уреждане на въпросите, довели най-напред до войната.

*Джими Картър е 39-ият президент на САЩ и основател на Центъра "Картър".
 

/БТА/