Асад взима Алепо – преломен момент в сирийската война

Превземането на Алепо от сирийското правителство след продължителни и наказателни военни удари е преломен момент в опустошителната гражданска война в страната - то предоставя на президента Башар Асад контрол над почти всички големи градски райони и дава заявка за участие в по-широката война на световната общност срещу екстремистите от "Ислямска държава", вкопчили се в североизточни райони на Сирия, пише Асошиейтед прес.

Перспективата за такова сътрудничество някога щеше да бъде оценена като крайно малко вероятна. Асад бе отхвърлен от Запада и голяма част от региона, след като си послужи с брутални средства през продължаващата шест години касапница, в която загинаха стотици хиляди хора, половината от населението на Сирия бе принудено да напусне домовете си, а милиони бежанци се отправиха към съседни страни и Европа.

Много неща обаче се промениха. Русия на Владимир Путин подкрепи напълно Асад, когато нито един от играчите на световната сцена не пожела да заеме страната му. От множеството бунтовнически формации останаха малък брой изолирани групи, разпръснати из страната и загубили устрема си, които в най-добрия случай вероятно ще се върнат към бунтове от малък мащаб.

Изключително важно е, че новоизбраният американски президент демонстрира известна гъвкавост, която липсваше на Барак Обама. След като обеща да засили военните действия срещу групировката "Ислямска държава", Доналд Тръмп намекна, че би работил с Асад и Русия.

"Изобщо не харесвам Асад", каза Тръмп по време на вторите кандидат-президентски дебати през октомври. "Но Асад убива "Ислямска държава". Русия убива "Ислямска държава", заяви той. А изборът му на директора на "Ексън Мобил" Рекс Тилърсън, който има сериозен бизнес с Русия и връзки с Путин, (за държавен секретар) само засили спекулациите, че Тръмп ще търси по-близки връзки с Москва.

Ако настъпи такава промяна, ще се излезе от неудобната ситуация, усложнявала двугодишните усилия на водената от САЩ военна коалиция за прогонване на екстремистите от "Ислямска държава" от териториите, които те превзеха в Ирак и Сирия през 2014 г. В тези райони групировката установи изключително безмилостен "халифат" с масови убийства и поробване, наложи бруталната си интерпретация на исляма и разпали регионални бунтове и световен тероризъм.

Това спомогна за формиране на широка коалиция от западни и близкоизточни страни. Те изглеждат близо до победата в Ирак, където се ползват с подкрепата на правителството, което води битката на терен.

В Сирия обаче борбата беше усложнена от това, че Асад бе низвергнат. Без местен военен съюзник водената от САЩ коалиция си сътрудничеше с незаконни групировки и разчиташе на въздушни удари и операции на специални части. Напълно възможно е този подход, който постигна скромен успех, да претърпи провал, ако бъде възприето масово схващането, че Асад е преживял войната.

Алепо е ключов за затвърждаването на това схващане - загубата му е съкрушителен удар за бунтовниците, като почти елиминира шансовете им да си върнат загубената инерция. Най-големият град в Сирия, някога икономическа столица на страната, има символно и стратегическо значение като древен търговски център и дългогодишна врата към Турция и Запада. Асад контролира и столицата Дамаск, големите градове Хомс и Хама, както и по-голямата част от района по границата с Ливан и средиземноморското крайбрежие, където властва неговото алауитско малцинство.

Асад обеща да продължи да воюва, докато не си върне цяла Сирия, но демонстрира убеденост, че опозицията срещу него е в упадък. "Дори когато приключим с Алепо, ще продължим войната срещу тях", каза той за местен вестник миналата седмица.

Сега Асад може да си позволи да изпрати част от своите сили и хиляди съюзнически бойци от милициите срещу останалите бунтовнически бастиони в Сирия, както и срещу джихадистите от "Ислямска държава". Тези контролирани от бунтовници райони включват някои територии около Дамаск и границата с Йордания, а също и северната провинция Идлиб, бастион на сирийския клон на Ал Кайда.

"Превземането на Алепо ще постави Асад в позиция да претендира, че е легитимният суверенен лидер на Сирия и да лобира пред международната общност да му окаже подкрепа", каза Дженифър Кафарела от базирания във Вашингтон Институт за изследвания на войните.

Той има по-големи шансове да постигне това, ако се ангажира активно в борбата срещу групировката "Ислямска държава". Тя не беше основен приоритет, въпреки че основният й бастион е средно големият сирийски град Ракка. В неделя екстремистите от "Ислямска държава" си върнаха централния град Палмира, от който бяха прогонени по-рано тази година - изненадващо нападение, при което очевидно се възползваха от съсредоточаването на вниманието на Русия и сирийското правителство към Алепо.

Не е ясно дали Асад ще превърне в свой приоритет връщането на Палмира, с археологическите съкровища, останали там след първата окупация на града от "Ислямска държава". Той може да предпочете да изчака няколко месеца с надеждата, че ще нещата ще се променят при новия екип във Вашингтон.

При всички случаи Сирия вероятно я чакат трудни времена за известно време напред заради множеството въоръжени групировки, вероятността от продължителна чуждестранна намеса през пропускливите граници и травмата и гнева, изпитвани от голяма част от населението. Много хора очакват продължаване на бунта, което на свой ред ще е в подкрепа на твърдението на Асад, че той трябва да бъде приет като партньор в международната борба срещу "тероризма".

В борбата за спечелване на сърцата и умовете на местните хора става все по-явно, че в битката за Алепо Асад е разчитал изключително много не само на Русия и дългогодишния си съюзник Иран, но е бил подкрепен и от силната ливанска "Хизбула" и доброволци от Ирак и Афганистан.

Това влиза в пълен контраст с външните сили, които подкрепят опозицията. Нито една друга държава освен Турция не изпрати войски, а намесата й целеше предимно да ограничи кюрдските бойци, които тя смята за заплаха за собствената си национална сигурност. Сирийските бунтовници разполагаха само с леко оръжие, а САЩ се въздържаха да нападнат Асад, дори след като използва химическо оръжие през 2013 г. Дори и идеята за зона, забранена за полети, над Северна Сирия бе отхвърлена.

Кафарела посочи, че тази среда дава легитимност на реториката на Ал Кайда, че международната общност е позволила на Иран и Русия да доминират в Сирия и трябва да се води борба против Асад като тяхна марионетка.

"Способността на Ал Кайда да набира нови членове по-скоро ще нарасне, вместо да намалее след загубата на Алепо", каза тя. "Заплахата от тероризъм, произтичащ от Сирия, няма да намалее, а ще се увеличи."

Основен въпрос сега е позицията на регионалните врагове на Асад - от Саудитска Арабия и други държави от района на Персийския залив до Турция. Сирийският президент може да лобира за възобновяване на мирните преговори, като заложи на това, че заради слабостта си опозицията ще направи отстъпки - главно, че той ще остане на власт начело на едно по-широко правителство. Като се има предвид обаче катастрофалната разруха, която стана факт при неговото управление, едно истинско помирение изглежда крайно невероятно.

/БТА/