Сирийските кюрди предадени – за пореден път, от САЩ

Те винаги са очаквали, че подкрепата на САЩ ще приключи, но въпреки това внезапното решение на президента Доналд Тръмп за бързо изтегляне на американските сили от Североизточна Сирия смая кюрдите там, които през последните три години са партньор на Америка в борбата с групировката "Ислямска държава".

Евентуално изтегляне ще остави сирийските кюрди изложени на турските заплахи за нахлуване, от една страна, и на сирийските правителствени войски, от друга, пише Асошиейтед прес.

Това предизвика още по-голямо огорчение, защото кюрдите в Близкия изток са били изоставяни в миналото от Съединените щати и други международни съюзници, на чиято подкрепа те са разчитали за своите стремежи.

Заради объркването в плановете на САЩ не е сигурно какво ще се случи по-нататък. Първоначално Тръмп обяви, че изтеглянето на 2000 американски войници ще стане "веднага", но оттогава служители на Белия дом намекват, че това няма да се случи незабавно. Съветникът на Тръмп по националната сигурност Джон Болтън допълнително размъти политиката, след като при посещение в понеделник се опита да получи уверения от Турция, че Анкара няма да навреди на кюрдите, но очевидно се сблъска с отказ.

През изминалия век кюрдите в няколко случая са се доближавали до създаване на собствена държава или автономни региони, но в крайна сметка мечтите им са се разбивали, след като са били изоставяни от световните сили. Стара кюрдска поговорка отразява натрупалите се разочарования: "Ние нямаме други приятели освен планините."

Нека да хвърлим поглед към миналото:

Кои са кюрдите?

Кюрдите са етническа група, наброяваща около 20 милиона души, разпръснати в четири държави - 10 милиона в Турция, 6 милиона в Иран, 3,5 милиона в Ирак и малко повече от 2 милиона в Сирия. Те говорят индоевропейски език, който има връзка с иранския фарси, и са предимно мюсюлмани сунити.

Кюрдите населяват планинска територия с площ 191 000 квадратни километра, която образува дъга, простираща се от Югоизточна Турция до планината Загрос в Северозападен Иран. Те са разделени не само от граници, а и от племенни, политически и фракционни разцепления, които регионалните сили често използват, за да ги манипулират.

История на борба и предателства

Когато Османската империя рухва след Първата световна война, на кюрдите е обещана независима родина съгласно Севърския договор от 1920 г. Но договорът така и не е ратифициран, а "Кюрдистан" е разпокъсан. През януари 1947 г. в Махабад, Северен Иран, за кратко се създава кюрдска държава с подкрепата на Съветския съюз, но 11 месеца по-късно тя се разпада.

Оттогава има почти непрестанни кюрдски бунтове в Иран, Ирак и Турция.

През следващите десетилетия две събития се запечатват в паметта на кюрдите като предателства от Вашингтон.

През 1972 г. САЩ помагат за въоръжаване на въстание на иракските кюрди срещу Багдад. САЩ правят това от името на Иран, ръководен тогава от съюзника на Америка шах Мохамад Реза Пахлави, надявал се да окаже натиск върху иракското правителство в продължаващ граничен спор. Три години по-късно шахът подписва гранично споразумение с Багдад и спира доставките на оръжия. Тогавашният кюрдски лидер Мустафа Барзани пише пламенно писмо до държавния секретар на САЩ Хенри Кисинджър с молба за подкрепа, но американската помощ приключва. Иракското правителство смазва кюрдския бунт.

Иракските кюрди въстават отново през 80-те години на 20 век, подкрепяни от Иран, през войната между Иран и Ирак. Армията на иракския лидер Саддам Хюсеин води жестока, унищожителна операция, при която използва отровен газ и насилствено преселва близо 100 000 кюрди в южната пустиня.

Второто събитие е през 1991 г. след предвожданата от САЩ война в Залива, при която Кувейт е освободен от иракските сили. Тогавашният президент Джордж Х. У. Буш призовава иракчаните да въстанат против Саддам. Кюрдите на север и шиитите на юг се вдигат на бунт и в един момент контролират 14 от 18-те провинции в Ирак. Саддам отвръща с жестоки репресии, а кюрдите и шиитите се чувстват изоставени, въпреки че Буш не е обещавал изрично подкрепа.

Все пак наложената от САЩ забранена за полети зона над Северен Ирак помага за осигуряване на известна кюрдска автономия там. След падането на Саддам през 2003 г. САЩ помагат да се гарантира съхраняването на този автономен район в новата конституция на Ирак. Но САЩ не отиват дотам, че да подкрепят кюрдска независимост. През септември 2017 г. на референдум в самоуправляващия се регион с огромно мнозинство е изразена подкрепа за независимост. САЩ се противопоставят на това, а правителството в Багдад установява контрол върху граничните пунктове на района и затваря летищата му в продължение на месеци, принуждавайки кюрдите да отстъпят.

В Сирия може ли всичко да бъде загубено?

Кюрдите в Сирия се надяват на автономия в североизточния край на страната, където е съсредоточено тяхното население. Правителството в Дамаск не позволява това, а Турция е твърдо против. Анкара смята главната милиция на сирийските кюрди, която е свързана с кюрдски бунтовници в Турция, за терористична групировка. През гражданската война в Сирия, докато Дамаск беше зает да се бие с бунтовниците, кюрдите успяха да установят известно самоуправление, което беше немислимо по-рано.

САЩ се нуждаеха от партньор на място, който да се бие с групировката "Ислямска държава" (ИД), след като тя завзе източната и северната третина от Сирия, и откриха в кюрдите ефективна, организирана сила. САЩ въоръжиха кюрдската милиция наред с някои сирийски араби и асирийски християни и я подкрепиха с американски войски и въздушна мощ.

Кюрдите имаха собствен интерес в съюзяването с американците, надявайки се да придадат тежест на своите амбиции за автономия. Мина повече от година в сражения, при които бяха убити хиляди кюрди, но ИД беше изтласкана от почти цялата територия, която контролираше някога.

Турция изпрати войски в Сирия през август 2016 г., за да прочисти граничен район от бойците на ИД и да ограничи кюрдската експанзия. В началото на 2018 г. тя завзе северозападния анклав Африн, за да изгони кюрдската милиция, което доведе до разселването на десетки хиляди кюрди, а в същото време САЩ стояха безучастно и наблюдаваха.

Ако сега американците си тръгнат, има опасност да загубят всичко.

"Засега не е ясно какво ще се случи, но сирийските кюрди се чувстват предадени", каза анализаторът по кюрдските въпроси Владимир ван Вилгенбург в Ирак. "Те казват, че именно те са жертвали своите синове и дъщери в борбата с ИД."

Ситуацията навява спомени за Кисинджър в съзнанието на някои кюрди, каза той. "В миналото президентът Тръмп е хвалил кюрдите като велики бойци и велик народ", каза Ван Вилгенбург. "Сега той рискува да ги тласне в сериозна опасност с изтеглянето . . . Турция може да ги нападне по всяко време." 

/БТА/